Определение № 452 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3213/2020 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез С. П. Ф. – Е. – старши инспектон в ТД – Г. при ТД на КПКОНПКИ Велико Т., срещу въззивно определение № 486/24.09.2020 г. на Варненския апелативен съд, постановено по частно гр.д. № 365/2020 г. Поддържа оплаквания за неправилност. Сочи, че оградата, предмет на спора, е изградена въз основа на разрешение за строеж, за който е открита строителна площадка и е определена строителна линия и ниво на стоеж, със съставен констативен протокол за степен на завършеност и издадено удостоверение, че строежът е завършен, но не е въведен в експлоатация. Според касатора това значи, че въпросната ограда съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, със статут на отделна вещ. Поради това, непрвилен се явява изводът на апелативния съд, че предявеният иск за отнемането й по чл. 153 КПКОНПИ е недопустим. Насрещните страни не отговарят в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Варненският апелативен съд, като потвърдил определението на първостепенния Варненски окръжен съд, прекратил като недопустимо производството по предявения от КПКОНПИ против проверяваното лице М. И. Я., Р. И. Я. и И. Г. Д. иск за отнемане на „плътна ограда с височина до 2,20 метра към източната, западната и северната граница на имота и ажурната ограда с плътна част 0,6 към улицата по южната регулационна граница, разположена изцяло в УПИ №, кв. 14 по плана на СО „С.”, [населено място] (идентичен с ПИ с идентификатор /№/. Изложил съображения, че оградата не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, не съставлява „обект” по см. §5, т. 39 то ДР ЗУТ, като не може да се придобива самостоятелно, а по силата на приращението следва собствеността върху терена, без да може да се отделя от тази собственост. Земята не е предмет на иска. Касаторът обосновават допускане на касационно обжалване с въпросите (дословно): 1. Представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост изградената въз основа на издадени разрешение за строеж на [община] /№/ от 04.05.2011 г., заповед на главния архитект на Район приморски при [община] /№/от 18.03.2014 ., протокол от 21.03.2014 г. за откриване на строителна площадка и определяне на стротилена линия и ниво на строеж, удостоверение на район „Приморски”, [община], с рег./№/от 10.01.2020 г. и констативен протокол за степен на завършеност на район „Приморски”, [община] с рег. /№/ от 10.01.2020 г., издаден на основание чл. 3, ал. 3 от Приложение № 2 на ЗМДТ по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ „плътна ограда с височина до 2,20 м. Към източната, западната и северната граница на имота и ажурна ограда с плътна част 0,6 м. Към улицата – по южната регулационна граница, разположена изцяло в УПИ /№/, кв. 14 по плана на СО С., [населено място]”, представляваща подобрение в ПИ /№/ по КККР на [населено място]; 2. Допустимо ли е отнемане в полза на държавата на „плътна ограда с височина до 2,20 м. Към източната, западната и северната граница на имота и ажурна ограда с плътна част 0,6 м. Към улицата – по южната регулационна граница, разположена изцяло в УПИ /№/, кв. 14 по плана на СО С., [населено място]”, представляваща подобрение в ПИ /№/ по КККР на [населено място], по отношение на която е установена хипотезата на чл. 143, т. 2 ЗПКОНПИ. Според касатора по така зададените правни въпроси е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Предмет на отнемане по ЗПКОНПИ е имущество, което е обособено правно като самостоятелен обект. Отговорът на поставените в изложението към касационната жалба въпроси няма как да доведе до извод дали едно имущество съставлява такъв самостоятелен обект. Характеристиките на строежа, посочени от жалбоподателя, не се третират, нито в теорията, нито в съдебната практика, като определящи недвижимото имуществото като такова, съставляващо самостоятелна, включена като такава в оборота, вещ на притежание, а цитираните от жалбоподателя законови текстове нямат изобщо отношение към този въпрос. Оградата, изградена върху земя, няма как да бъде отделна недвижима вещ. Безспорно, върху нея възниква право на собственост, но тя няма как да бъде отделна вещ в правния оборот, вкл. и да е предмет на отнемане като такава (ограда, изградена върху земя) по ЗПКОНПИ, така, както това е недопустимо напр. за пристроеното и надстроеното, когато то не може да бъде обособено като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон. Строителните материали, дори и да са по естеството си движими вещи, след като са включени в изграждането на оградата и по този начин съставляват едно цяло, трайно прикрепено към земята, също не могат да бъдат предмет на самостоятелно отнемане. На практика, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, желае разрушаване на извършено подобрение върху главната вещ – няма друг начин за „отнемане“ на оградата. Правилата на чл. 98 ЗС са от такова естество, че е невъзможно да бъдат различни предвид характеристиките на правния субект, така че и държавата и КПКОНПИ не правят изключение. Принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и не може да се придобива отделно дори от държавата чрез КПКОНПИ, а следва главната вещ. Оградата на недвижим имот е подобрение на същия, която не може да бъде отделена без разрушаването й от главната вещ и, поради това, не може да бъде разглеждана като самостоятелен обект на притежание, съответно да бъде придобивана като такъв. В заключение, не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение