Определение № 77 от 18.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 61/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е частна касационна жалба на “К“Е., гр. С. срещу определение № 376/09.10.2008г., постановено по ч.т.д. № 411/08г. от Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила определение № 952/05.06.2008г. по т.д. № 331/08г. на Варненския окръжен съд за допускане на обезпечение на предявения по делото иск чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на “К”ЕООД. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът “Р”Е., гр. В. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.391, ал.1 от ГПК за допускане на обезпечение на предявения иск по чл.135 от ЗЗД – от представените писмени доказателства е направен извод за допустимостта и вероятната му основателност и наложената обезпечителна мярка е счетена за адекватна на търсената защита. Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК. Според частния жалбоподател въззивният акт е недопустим, тъй като той не бил уведомен за определението на първоинстанционния Варненски окръжен съд за допускане на обезпечението, а за наложената възбрана узнал случайно. Заявява, че това основание е поддържано и във въззивната жалба, но то не е било обсъдено от състава на Варненския апелативен съд. Допускането на касационното обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая, поставеният въпрос за начина и редовността на уведомяването на ответника по молба за допускане на обезпечение е относим към допустимостта на подадена частна жалба срещу постановеното определение за налагане на обезпечителните мерки. Въззивният съд, с оглед на липсата на съобщение за налагане на възбраната, е счел подадената частна жалба за допустима и постановил разглеждането й по същество. Следователно, поставеният процесуален въпрос не е съществен с оглед на разрешаване на производството по допускане на обезпечението, а приетата редовност на жалбата ползва частния жалбоподател, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд