Определение № 160 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 601/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 16917/25.ІІ.2011 г. на [фирма] - С., подадена против частта от въззивното решение № 48 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 4.І.2011 г., постановено по гр. дело № 770/2010 г., с която това д-во е било осъдено да заплати на Г. Д. О. от С. по предявените от него в условията на обективно кумулативно съединяване три осъдителни иска суми както следва: 1/ По иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – 664.51 лв.; 2/ По иск с правно основание по чл. 92 ЗЗД – 84.87 лв.; 3/ По иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро във вр. с чл. 82 ЗЗД – 460 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.V.2008 г. и до окончателното й изплащане. В останалата /отхвърлителна/ част на това въззивно решение, постановено по осъдителните искове на О. срещу [фирма] – С., то – като необжалвано – е влязло в сила. Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост „и неправилност” на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира касирането му, ведно с присъждане на направените разноски „и полагаемото се юрисконсултско възнаграждение”. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] – С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото освен необоснованост налице били и другите две отменителни основания, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК: нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касация Г. Д. О. от С. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на търговеца оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС касационната жалба на [фирма] - С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да се обсъжда наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 - за търговски дела. В процесния случай, по арг. от текста на чл. 286, ал. 2 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро ТЗ, с атакуваното от [фирма] - С. въззивно решение на СГС е бил разрешен по същество спор по гражданско с цена на всеки един от обективно кумулативно съединените осъдителни искове на Г. Д. О. срещу д-вото под този законоустановен минимум. При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК не следва да се присъждат разноски в полза на търговеца касатор. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение