Определение № 272 от 15.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 302/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 16 561/23.10.2019 година, подадена от И. М. П. със съгласието на попечителя й В. Г. М., против определение № 1937/14.10.2019 година на Окръжен съд Бургас, гражданско отделение, пети въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 1394/2019 година. С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Бургас е потвърдил първоинстанционното определение № 6347/15.08.2019 година на Районен съд Бургас, VІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 4065/2016 година, с което е оставена без уважение подадената от И. М. П. със съгласието на попечителя й В. Г. М. молба от. 20.06.2019 година за възобновяване на производството по гр. д. № 4065/2016 година по описа на Районен съд Бургас. В частната си касационна жалба И. М. П. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него определение № 6347/15.08.2019 година на Районен съд Бургас, VІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 4065/2016 година да бъдат отменени, като бъде възобновено производството по гр. д. № 4065/2016 година по описа на Районен съд Бургас и делото да бъде върнато на този за разглеждането на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частната жалбоподателка твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд Бургас. Останалите страни в производството не са подали отговор на частната касационна жалба, както и не са изразили становище относно допустимостта и основателността й. И. М. П. е уведомена за обжалваното определение на 16.10.2019 година, а частната й жалба срещу него е с вх. № 16 561/23.10.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови определението си съставът на Окръжен съд Бургас е приел, че производството по гр. д. № 4065/2016 година по описа на Районен съд Бургас е било образувано по предявени от И. М. П. обективно съединени искове. Първият от тях бил за прогласяване на нищожността, евентуално за унищожаване, на договор за продажба, обективиран с нотариален акт № ..., дело № 174/2007 година на А. М. Д.-нотариус с район на действие района на Районен съд Бургас, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който П. е продала на „ГМ-Строй“ ООД в несъстоятелност [населено място] притежаваната от нея 1/3 идеална част от описания в акта имот. Останалите искове били осъдителни и са били предявени против Р. М. Я. и А. М. П. за заплащане на обезщетение в размер на по 10 000.00 лева от всеки един от двамата за крайно ниската цена, която била получила от продажбата. В хода на производството пред първата инстанция бил поставен въпросът за процесуалната правоспособност на И. М. П., поради което делото било спряно с протоколно определение от 22.03.2017 година на Районен съд Бургас. След като било установено, че с влязло в сила решение № 299/13.07.2017 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 371/2017 година П. е била поставена под ограничено запрещение първоинстанционният съд предприел действия по установяването на нейния попечител. След като установил, че за попечител на П. е назначена дъщеря й М. И. П., с определение от 05.11.2018 година Районен съд Бургас възобновил производството по делото. С подадена по делото молба П. заявила, че не дава съгласие за подадената искова молба, както и за извършените от И. М. П. фактически и правни действия, тъй като счита, че същите не били в интерес на П., а разходите по делото щели да бъдат заплатени от нейните лица. С молба от 27.12.2018 година П. била поискала отлагане на делото за неопределено време, тъй като била предявила пред Районен съд Бургас искане за замяна на попечителя си, като наред с това се отказала от назначения й служебен адвокат. С определение № 362/15.01.2019 година на Районен съд Бургас, VІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 4065/2016 година искането на П. било оставено без уважение искането за отлагане на делото за неопределено време, а производството по самото дело било прекратено поради липса на съгласие на попечителя на П. за продължаване на съдопроизводствените действия. Това определение било съобщено лично на И. М. П. на 25.01.2019 година, а на попечителя и М. И. П. на 29.01.2019 година, чрез нейния съпруг. За същото определение ответниците по делото „ГМ-Строй“ ООД в несъстоятелност [населено място], Р. М. Я. и А. М. П. били уведомени на 22.02.2019 година първия ответник и на 29.01.2019 година-останалите двама. На 11.06.2019 година И. М. П. подала молба с искане за възобновяване на производството по гр. д. № 4065/2016 година по описа на Районен съд Бургас, тъй като назначаването на М. И. П. за нейн попечител било отменено като било отмени и обезсилени всички нейни действия, извършени в това й качество. С разпореждане от 14.06.2019 година първоинстанционният съд оставил молбата без уважение, поради липса на законово основание за възобновяване на производството. П. със съгласието на попечителя й В. Г. М. подала втора молба със същото искане, която била оставена без уважение с определение № 6347/15.08.2019 година на Районен съд Бургас, VІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 4065/2016 година. В мотивите си първоинстанционният съд посочил, че производството е прекратено с влязло в сила определение и не били налице законово основание за това искане и за продължаване на съдопроизводствените действия. Съставът на Окръжен съд Бургас е посочил, че прекратявайки производството по делото с определение № 362/15.01.2019 година на Районен съд Бургас, VІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 4065/2016 година първоинстанционният съд сложил край на конкретното дело, макар да не се бил произнесъл по съществото на предявените искове. Макар и да имала възможност да обжалва определението, тъй като била своевременно уведомена за него, П. не била сторила това (както и останалите страни по делото), поради което прекратителното определение на районния съд било влязло в сила. В закона не съществувала възможност прекратено с влязло в сила определение гражданско производство да бъде възобновено по искане на една от страните. Разпоредбата на чл. 230 от ГПК била неприложима в хипотезата на прекратено производство, тъй като възобновяването било предвидено само за спрените производства (тези, чието движение било само временно преустановено). Прекратяването на производството имало различно правно значение в сравнение със спирането му, тъй като в първия случай конкретното производство не може да продължи, а във втория-може да бъде възобновено ако са отпаднали причините за спирането. Следва да се отбележи, че за И. М. П. не съществувала възможност и да поиска отмяна на влязлото в сила определение за прекратяване на производството-т. 6 от ТР №7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС. С прекратяването на производството (освен в хипотезата на чл. 233 от ГПК) спорът по делото не се разрешавал със сила на пресъдено нещо, поради което страната можела да заведе отново същия иск (съответно-искове) в ново съдебно производство. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. М. П. със съгласието на попечителя й В. Г. М. е поискала въззивното определение на Окръжен съд Бургас да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това задължен ли е съдът да спре производството пред него, в случай че страна в това производство, която е поставена под ограничено запрещение, е предявила пред надлежния съд иск по чл. 161 от СК, с който е оспорила решението на органа по настойничество и попечителство относно назначения й попечител и е поискано определянето на нов такъв; за това подлежи ли на възобновяване производството по прекратеното дело в случаите, когато поставената под ограничено запрещение срана не е могла да обжалва определението за прекратяването на производството, тъй като попечителят й не е бил съгласен с това и за значението на съдебното решение, с което са обезсилени всички действия на попечителя и е разпоредено на органа по настойничество и попечителство да определи нов попечител на поставеното под ограничено запрещение лице. Твърди се, че отговорът на така поставените въпроси е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Първият от така посочените по-горе въпроси не обуславя допускането на въззивното определение на Окръжен съд Бургас до касационно обжалване, тъй като е неотносим към същото, не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи. Този въпрос е относим към правилността на определението за прекратяване на производството по гр. д. № 4065/2016 година по описа на Районен съд Бургас. В случай, че са били налице предпоставки за спирането на исковото производство, а съдът въпреки това е постановил прекратяването му то определението за това ще е незаконосъобразно и ще подлежи на отмяна по реда на инстанционния съдебен контрол. Такъв контрол обаче е невъзможен след влизането на определението за прекратяване в сила, поради необжалването му в установените за това срокове. Влизането в сила на определението за прекратяването е пречка за по-нататъшното му продължаване, като страната може да предяви исковете си в ново исково производство, с изключение на случаите, когато прекратяването е било поради извършен от страната отказ от предявените искове. В тази връзка и вторият от поставените от И. М. П. със съгласието на попечителя й В. Г. М. в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси не обуславя допускането на въззивното решение на Окръжен съд Бургас до касационно обжалване. Законът и установената въз основа на него съдебна практика не свързват пропускането на сроковете за обжалване на съдебните актове, дължащо се на особени и непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, с възобновяване на прекратените производства. В случай че пропускането на срока за обжалване на съдебния акт се дължи на такива обстоятелства сраната разполага с възможността да иска възстановяване на този срок, като определението на съда, с което възстановяването се отказва подлежи на инстанционен контрол. В случай, че страната е пропуснала срока за обжалване поради дължащи се на самата нея причини, тя ще трябва да търпи последиците от влизането в сила на прекратителното определение. Третият от въпросите също не обосновава допускането на обжалваното определение до касационно обжалване тъй като по делото не е установено, че са били обезсилени всички действия на попечителя М. И. П., а и такова разпореждане или констатация не се съдържат и в решение № 868/16.04.2019 година на Районен съд Бургас, ХL граждански състав, постановено по гр. д. № 53/2019 година, на което се позовава И. М. П.. С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 1937/14.10.2019 година на Окръжен съд Бургас, гражданско отделение, пети въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 1394/2019 година, по подадената против него от И. М. П. със съгласието на попечителя й В. Г. М., частна касационна жалба с вх. № 16 561/23.10.2019 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение