Определение № 420 от 11.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 1661/2014 г.

Производството е по чл.280 ГПК. Образувано е по жалба на [фирма] срещу решение № 213 от 30.01.2014 г. по гр.д. № 2983/2013г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 3161 от 15.07.2013г. по гр. д. № 20550/2012г. на Районен съд - Пловдив, с кое са отхвърлени предявените от касатор срещу [фирма] искове за заплащане на сумата от 1250 лева - обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението по сключен на 07.07.2010г. предварителен договор и анекс към него от 21.07.2011г. за сключване на договор за присъединяване на обект- фотоволтаична централа към електроразпределителната мрежа, равняващи се на платена от ищеца- касатор авансова цена за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, както и на сумата 8760 лева – предявен частичен иск от обща сума от 97 790 лева, съставляващо обезщетение за вреди, произтичащи от същото неизпълнение на договора, съизмеримо с разликата между цената на недвижимия имот при приключване на процедурата по присъединяване и сключване на окончателен договор за присъединяване, и цената на същия имот при извършения от ответното дружество отказ да приключи посочената процедура. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Ответникът, [фирма], поддържа липсата на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а в случай на допускането му- моли жалбата да се остави без уважение. Иска присъждане на направените за настоящото производство разноски - юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 830,03 лева, като представя списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. С оглед предмета на спора – две отделни вземания за обезщетение за загуба и обезщетение за пропусната полза /като само единият от двата иска е предявен при условията на частичност/, произтичащи от неизпълнение на сключена между страните субективна търговска сделка /чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ/, определящ търговския характер на делото, и цените на всеки от предявените обективно съединени искове / 1250 лева и 8760 лева /, всяка от които не надхвърля 10 000 лева, на основание чл.280, ал.2 ГПК, атакуваното решение не подлежи на касационен контрол. Предвид изхода на делото, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 622,73 лева - юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, определено съобразно чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК