Определение № 205 от 07.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 2611/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Ч. Е. Б.” АД, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 368 от 27.02.2013 год., по т.д.№ 2122/2012 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1341 14. 12.2011 год., по т.д.№ 2681/10 год., при условията на чл.271 ГПК е признато за установено по отношение на касатора, като ответник по предявен отрицателен установителен иск, основан на чл.124 ГПК, че [фирма], [населено място] не му дължи сумата 88 873.09 лв. – стойността на начислена ел.енергия за периода 01.08.2008 год. – 07. 04.2010 год. по партида аб. № 94209202 и нов И.: [ЕГН] и в негова тежест са поставени деловодните разноски на ищеца в общ размер от 23 632.38 лв.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право, а именно: 1. „ Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмена молба- отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото заседание?”; 2. „Може ли въззивният съд да изключи доказателства, представени преди първото по делото съдебно заседание, за които първоинстанционният с определението по чл.374 ГПК е приел, че са своевременно представени, съответно за които не е давал указания на страната, че не ги сочи. 3. Има ли процесуално значение за делото приемането на доказателствата от първоинстанционния съд, като своевременно представени и направения по делото доклад, в който липсват указания за недоказани обстоятелства и възражения именно, поради приемането на същите тези доказателства?” и 4. „ В случай, че отговорът на първоначалната искова молба е бил подаден след срока по чл.367 ГПК, преклузията по чл.370 ГПК обхваща ли възраженията и доказателствените искания, които ответникът би имал възможност да направи с допълнителния отговор на допълнителната искова молба?”. Като израз на поддържаното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 163 от 17.01.2012 год., по т.д.№ 965/2010 год. на І т.о.; № 549/ 29.10.2010 год., по гр.д.№ 56/2010 год. на ІV г.о.; № 67 от 06.07.2010 год., по т.д.№ 898/2009 год. на І т.о., а на селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – решения на отделни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК / отм./: № 290/ 15.08.2011 год., по гр.д.№ 1211/2010 год. на І г.о.; № 672/ 30.05.2011 год., по гр.д.№ 1287/2010 год. на ІІІ г.о. и № 700 от 06.12.2010 год., по гр.д.№ 304/2010 год. на ІІІ г.о.. Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК, чрез пълномощника си – адв.Р. Д. е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на визираните критерии за селекция- допълнителна процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно са изложени и доводи за неоснователност на въведените касационни основания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение по предявения отрицателен установителен иск, основан на чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че в отношенията между доставчик на електрическа енергия и потребител на същата, предвид валидно сключения помежду им договор по см. на чл.117, ал.5 ЗЕ, e приложимо общото законово правило на чл. 79 и сл. ЗЗД, според което договорната отговорността на длъжника може да бъде ангажирана само при виновно неизпълнение на конкретно договорно задължение, каквото твърдение в случая не е било въведено от кредитора - ответник. Позовавайки се на установената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест в процеса решаващият съд е счел, че доколкото в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск, ответникът следва да докаже фактите от които черпи правата си, то отсъствието на ангажирани от „Ч. Е. Б.” АД доказателства, обуславящи правен извод, че реално консумираната ел. енергия следва да е с реален множител 100, а не както първоначално е заведено средството за търговско измерване - с множител 1, изключва да е налице възникнало в тежест на ищцовото търговско дружество задължение за сумата 88873.09 лв., представляваща стойността на едностранно коригирания от доставчика размер на доставена на същото ел. енергия с мощност по - голяма от изрично договорената между съконтрахентите. Така изграденият от въззивния съд краен правен извод за основателност на предявения иск е обоснован след изключване от доказателствения материал по делото на ангажираните с отговора на исковата молба доказателства и събраните такива, съобразно заявените от ответника доказателствени искания, вкл. заключението на изслушаната комплекса съдебно - счетоводна експертиза, по съображения, че допускането им от първоинстанционния съд е в нарушение на процесуалното правило на чл.367, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 370 ГПК. Позовавайки се на приложените по делото обяснение на служител от СГС,ТО, както и на съответните заверени страници от книгата на призовкаря съставът на Софийски апелативен съд е счел за надлежно удостоверено връчване на препис от исковата молба на „Ч. Е. Б.” АД, поради което е оставил без уважение възражението в противна насока на последното,като ответник по спора. Следователно съобразени процесуалните действия на въззивния съд по допустимостта на ангажираните от ответника доказателства и обстоятелството, че решаващите правни изводи са изградени именно въз основа на същите дават основание да се приеме, че първият от поставените от касатора процесуалноправни въпроси – свързани с приложението на чл.367, ал.1 ГПК, във вр. с чл.370 ГПК, се явява обуславящ за изхода на конкретното дело, поради което попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Основателно по отношение на същия е и позоваването на селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция, имаща задължителен за съдилищата в страната характер и обективирана в цитираните от касатора решения на ВКС,ТК: № 163 от 17.01.2012 год., по т.д.№ 965/2010 год. на І т.о.. и № 67 от 06.07.2010 год., по т.д.№ 67/06.07.2010 год., по т.д.№ 898/2009 год. на І т.о. е възприето различно, спрямо даденото от Софийски апелативен съд, разрешение на горепосочените правни въпроси, поради което условията за допускане на факултативно касационно обжалване са налице. Що се касае до останалите процесуалноправни въпроси, то първите два от тях нямат самостоятелно обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, а последният - въобще неотносим към спора е поставен хипотетично, тъй като постъпила от ищеца допълнителна искова молба в случая- отсъства, поради което не следва да бъдат обсъждани. Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 288 ГПК, във вр. с 280, ал.1, т.1 ГПК