Определение № 119 от 26.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 453/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Дедикейтид Пропърти Груп”ООД срещу тази част от Решение № 112 от 28.10.2019 год. по т.д.№ 222/2019 год. на Бургаския апелативен съд с която предявените искове с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ са приети за неоснователни. Въззивното решение е постановено по жалбата на „Синеморец Сънрайз”ООД срещу Решение № 152 от 25.04.2019 год. по т.д.№ 263/2018 год. на Бургаския окръжен съд с което първоинстанционният съд произнасяйки се по предявените от „Дедикейтид Пропърти Груп” обективно съединени искове с правно основание чл.74 ал.1 ГПК ги е уважил, постановявайки отмяна на всички решения на проведеното на 23.05.2018 год. Общото събрание (ОС) на „Синеморец Сънрайз”ООД. Исковете на „Дедикейтид Пропърти Груп”ООД в качеството му на съдружник в ответното дружество се основават на твърдението, че оспорените решения на ОС са били приети с мнозинство 48% от дружествените дялове, като законовото изискване за решенията по чл.137 ал.1 т.1 и т.7 ТЗ мнозинството е 3/4 от капитала. Липсата на мнозинство основава на тезата, че 52% от капитала принадлежат на ищеца, поради това, че решенията на ОС от 12.08.2006 год., от 14.08.2006 год. и от 17.08.2006 год. за увеличение на капитала, като новите дялове са придобити от други съдружници са нищожни. Позовава се на опорочено свикване на ОС, поради нарушение на чл.139 ал.1 ТЗ – непълнота на поканата, изразяваща се в липса на индивидуализация на недвижимият имот, предложен за отчуждаване; неприложен проект на новия дружествен договор; какъв е новият адрес на управление на дружеството след предложената промяна; непредставени годишни финансови отчети, чието приемане се предлага. Нарушено право на информация по чл.123 ТЗ на съдружника-ищец. Нарушено право на участие на петима съдружници-ФЛ, които са действали, чрез общ пълномощник, но пълномощното му е не съдържа начина на гласуване. Заявеният петитум е за прогласяване нищожността на всички решения на ОС и при условията на евентуалност – тяхната отмяна. Ответникът „Синеморец Сънрайз”ООД не е изразил становище в първоинстанционното производство. Бургаският окръжен съд е отхвърлил главните искове за установяване нищожност на решенията на ОС. Приел е за основателни исковете с правно основание чл.74 ТЗ и е отменил всички решения на ОС. Позовал се е на нередовно свикване, тъй като не са били представени доказателства за редовно уведомяване на останалите съдружници, както и че на се били представени доказателства от които да се установи наличието на необходимия кворум и мнозинство за вземане на решенията, ангажирането на които било в тежест на ответника. Непълнотата на доказателствата се дължи на това, че протоколът от ОС, поканите за съдружниците, пълномощното за представителя на ищеца в ОС, пълномощните на останалите съдружници за общ представител в ОС, дружествения договор с промените, приети от ОС, годишните отчети, които са били предмет на разглеждане от ОС, декларацията по чл.13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ са били представени в разпечатки от интернет страницата на Търговския регистър и БОС ги е изключил от доказателствата по делото по искане на ищеца и на основание чл.183 ГПК, поради неизпълнение на задължението на ответника да представи оригиналите. Тезата на ищеца е била, че документите на електронната страница на търговския регистър не съществуват на хартиен оригинал. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, по жалбата на „Синеморец Сънрайз”ООД в частта с която отменителните искове са бил уважени, Бургаският апелативен съд е отменил първоинстанционния акт в частта с която са били уважени исковете с правно основание чл.74 ал.1 вр. чл.137 ал.1 т.1 и т.7 ТЗ (решения за отчуждаване на недвижим имот и за приемане на нов дружествен договор) и ги е отхвърлил. Потвърдил е решението на БОС в останалата му част. Решението си съставът на БАС е основал на доказателствата, които първоинстанционният съд е изключил по реда на чл.183 ГПК, приемайки, че той е процедирал неправилно. Мотивирал се е с това, че документите са били представени в ТРРЮЛНЦ като приложения към заявлението за вписване подадено от името на дружество по електронен път, от заявител с електронен подпис. Касае се за електронни документи, съответстващи на предписания файлов формат. Не се твърдят грешки при предаване на изявленията, материализирани в тях, поради което следва да се приеме, че те отговарят на оригиналите, от които са сканирани, при подаването им в регистъра. Неправилно е те да се приравняват на писмен документ на хартиен носител, поради различния режим, въведен за двата типа документи и нуждата от гарантиране доверие в електронния обмен на книжа. Електроните документи са били представени на хартиен носител в съответствие с чл.184 ГПК и не е правено искане за представянето им в електронен формат. Пи неоспорване на автентичността им, БОС не е следвало да изисква оригиналите, респ. да ги изключва от доказателствата. Въз основа на тези доказателства е приел, че ОС е било редовно свикано, проведено е при кворум 100% от капитала и с изключение на решенията за приемане на нов дружествен договор и отчуждаване на недвижим имот, останалите са приети с необходимото мнозинство. Поради опорочена представителна власт за тези конкретни решения, за тях не е било налице мнозинство. Потвърдил е решението в частта с която е бил отхвърлен установителния иск, основаващ се на тезата, че решенията са липсващи/невзети, поради това че материализиращият ги протокол от ОС е изключен от доказателствата по делото. В хода на делото по отношение на „Синеморец Сънрайз”ООД е било инициирано производство по несъстоятелност и освен от органите си, той е бил представляван и от временен синдик. В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 3 и ал.2 ГПК – очевидна неправилност. І. Приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът свързва с въпросите: „1./ Длъжен ли е съдът да обсъди доводите на страните в тяхната съвкупност?; 2./ Какво следва да е съдържанието на изричното пълномощно за представителство на съдружник в общото събрание на дружество с ограничена отговорност?; 3./ Каква следва да е формата на пълномощното за действия, за които законът изисква специална форма за действителност? Пълномощно, което не е дадено в необходимата форма води ли до липса на упълномощаване?; 4./ Допустимо ли е ответникът да представи пред въззивния съд (след подаване на въззивната жалба) доказателства, които е могъл да представи пред първоинстанционния съд с отговора на исковата молба, както и е могъл да представи пред въззивния съд с въззивната жалба, но не е направил това? Такива документи следва ли да бъдат приети като доказателства по делото и може ли решението да бъде основано на тях?; Допустимо ли е ответникът да прави възражения срещу основателността на иска за пръв път пред въззивния инстанция, които възражения и могъл да направи пред първоинстанционния съд с отговора на исковата молба, отговора на допълнителната искова молба, както и в първо заседание, но не е направил това?; 6./ Какво представляват електронните документи? Документите подавани пред търговския регистър като електронно образи на документи на хартиен носител представляват ли електронни документи?; 7./ Частен документ, удостоверяващ изгодни за подписалите го лица факти, ползва ли се с материална доказателствена сила в съдебното производство? Коя е достоверната дата на такъв документ и чия е доказателствената тежест при оспорване на датата на такъв документ? Съдебната практика в противоречие с която се е произнесъл БАС се съдържа в Решение № 554/08.02.2012 год. по гр.д. № 1163/2010 год. на IV г.о.; Решение № 409 от 28.02.2013 год. по гр. д. № 59/2011 год. на I г.о.; Решение № 24 от 28.01.2010 год. по гр. д. № 4744/2008 год. на I г. о.; Решение № 298/28.04.2010 год. на по гр.дело № 3972/2008 год. на IV г.о.; Решение № 5 от 20.01.2012 год. по гр.д. № 822 от 2011 год. на II г.о.; Решение № 104 от 29.09.2015 год. по гр.д. № 3894/2013 год. на I т. о.; ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС и Решение № 70 от 19.02.2014 год. по гр. д. № 868/2012 год. на ІV г.о. ІІ. Твърди се приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпросите: „1./ Документите, подавани като приложения към заявление, подавано по електронен път пред Търговския регистър представляват ли електронни документи по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, както и по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО?; 2./ Пълномощно само с нотариална заверка на подписа учредява ли валидна представителна власт за представителство в общото събрание на дружество с ограничена отговорност, в което е предвидено вземане на решение, за което чл. 137 ал. 4 ТЗ изисква като форма за валидност съставяне на протокол с едновременна заверка на подписа и съдържанието?; 3./ Може ли съдът да приеме доказателства по делото (като приеме, че те са писмени доказателства на хартиен носител), а впоследствие с решението да приеме, че това всъщност са електронни документи?”. ІІІ. Основанието по чл.280 ал.2 – очевидна неправилност, отново е свързано с неправилната преценка на БАС относно доказателствената стойност на документите, представляващи хартиен носител на отразените такива в Търговския регистър. Неколкократно квалифицира като невярно приетото от БАС, че в Регистъра, документите са били представени на хартиен носител. Становището на настоящия съдебен състав, че решението на БАС не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК и не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, произтича от следното: В мотивите на решението си, съставът на БАС изрично е посочил, че заявлението за вписване е подадено от името на дружество по електронен път, от заявител с електронен подпис (стр.5). Дали е използван способът по чл.16 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ или по чл.17 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е без значение, доколкото и в двата случая се касае за създаване на електронен документ. Това е така с оглед изричната характеристика на сканирания документ като електронен такъв в ал.2 на чл.16 ЗТРРЮЛНЦ, поради което тезата за очевидна неправилност на решението поради това, че е посочен способът по ал.1 на чл.16, а не този по ал.1 на чл.17 ЗТРРЮЛНЦ е несъстоятелност. Оттук и липсата на приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпросите по п.1 и п.3 на разд.ІІ свързани с това основание и на въпроса по п.6 от въпросите, за които се твърди основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – разд.І. Разпоредбата на чл.137 ал.6 ТЗ е ясна, поради което въпросът по п.2 на разд.ІІ за формата на пълномощното изисква от ВКС не произнасяне по точното прилагане на закона, а неговото допълване. Първият от посочените в разд.І въпроси не съставлява правен такъв, съобразно критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, а по естеството си съставлява въпросителна форма на твърдение за нарушаване на чл.236 ал.2 ГПК. Въпросите по п.2 и п.3 от този раздел са поставени общо. Въззивният съд обстойно е коментирал съдържанието и формата на пълномощните с които съдружниците са упълномощили свой представител. Въпросът по п.4 касае същите доказателства, които са били представени като част от приложенията към исковата молба (копия от представените в Търговския регистър) и са били изключени по реда на чл.183 ГПК, но физически се съдържат в кориците на първоинстанционното дело. Т.е. те не са нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК. Ще следва да се отбележи и това, че съставът на БОС е провел процедура по чл.183 ГПК по отношение на доказателства, които е представил ищеца и са изключени по възражение на представилата ги страна. Не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по отношение на втората част от въпроса по п.4 на разд.І. Обстоятелството, че ответникът не е оспорил иска в първоинстанционното производство, не е депозирал отговор и пр. не преклудира правото му на въззивна жалба респ. оспорване на основателността на иска. В т.4 та ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на което касаторът се е позовал, такова становище не се съдържа. Изрично в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че се преклудират възраженията, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Разширяване на приложното поле на произнасянето на ОСГТК и спрямо правото на ответника да оспори иска е неправилно. С отговора по чл.287 ал.1 ГПК синдикът на ответното дружество не е поискал присъждането на разноски и доказателства за сторени такива не са представени. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.