Определение № 4651 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3538/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 12271/05.06.2026г. по в.ч.гр.д. № 5423/2026г., с което Софийският градски съд е оставил без уважение частна жалба на Н. Г. К. против определение № 9121/06.03.2026г. по гр.д. № 46253/2025г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 115, ал. 1 ГПК производството е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Районен съд – Велинград. Определението се обжалва от Н. Г. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по конкретизирания от настоящия състав въпрос, касаещ местоизвършването на деянието в смисъла по чл. 115, ал. 1 ГПК при предявен иск за непозволено увреждане, изразяващо се в разпространение на клеветнически твърдения в интернет пространството. Касаторът счита въпроса за обуславящ – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че процесуалният закон е нарушен. В определението въззивният съд е приел, че искът на Н. Г. К. с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, по който е било образувано гр.д. № 46253/2025г. на Софийски районен съд, е за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили от твърдения във видео, публикувано в профила на ответника в социална мрежа фейсбук на 20.06.2025 г., и след като в отговора на исковата молба има възражение за местна компетентност (чл. 119, ал. 3 ГПК), правилно Софийският районен съд е прекратил производството и е изпратил делото на РС-Велинград – в исковата молба липсват твърдения местоизвършването на непозволеното увреждане да е на територия в съдебния район на СРС. Намерил е също, че когато деликтът се изразява в разпространяване на изявления или информация в интернет пространството единствената сигурна връзка на деянието с определено физически конкретизирано пространство, е мястото на настъпване на вредите и това е местопребиваването на пострадалия към момента, когато е възприел направените в интернет изявления. Приел е също, че доколкото в исковата си молба ищецът не конкретизира къде се е намирал, когато му е станала известна публикацията на Й. М. - източник на вредоносните последици, то следва да се приложи общата местна подсъдност по постоянния адрес на ответника, в случая - във Велинград. При така изложените в определението мотиви повдигнатият въпрос, макар и обуславящ, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формирана е непротиворечива практика на ВКС, която приема, че ползваното в чл. 115, ал. 1 ГПК понятие „местоизвършване на деянието“ няма легална дефиниция. Затова при изборната подсъдност, предвидена в разпоредбата, за определянето на местно компетентния съд по предявен иск за непозволено увреждане (чл. 115, ал. 1 ГПК) при въведено от ответника своевременно възражение (чл. 119, ал. 3 ГПК) понятието се съобразява с особеностите на деликта. При клеветата деликтът е извършен с разгласяване на позорното обстоятелство или приписаното престъпление, т.е. в момента, в който клеветническото изявление е възприето от лице, различно от автора и от оклеветеното. Исковете по чл. 45 ЗЗД или/и по чл. 49 ЗЗД, с предявяването на които се твърди, че разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е извършено на определено място, са в компетентност на съда, в чийто район се намира мястото. Мястото, в което увреденото лице е узнало за клеветата, е без значение за определяне на подсъдността по чл. 115, ал. 1 ГПК. По исковете за вреди от непозволено увреждане, при които позорното обстоятелство или приписаното престъпление е разгласено в интернет-пространството, извършеното деяние не може да се свърже с конкретно географско място. Клеветническото изявление може да бъде възприето с извършването му от всяко лице с достъп до интернет-пространството. Поради особеностите на електронната среда единствената сигурна връзка на такова деяние с конкретно място е това на настъпване на вредите. То обичайно съвпада с местопребиваването на увреденото лице – там, където пострадалият е възприел разпространеното във виртуалната среда клеветническо изявление. Поради тези особености на това деяние мястото на узнаването от увреденото лице е „местоизвършване на деянието“ в смисъла по чл. 115, ал. 1 ГПК. Така е по иск за обезщетяване на причинените вреди, предявен срещу лицето, разгласило клеветническото изявление в интернет-пространството (чл. 45 ЗЗД), или когато е искът е предявен срещу или и срещу възложителя на работа, при или по повод изпълнението на която клеветническото твърдение е разпространено в мрежата на интернет (чл. 49 ЗЗД). Такава е практиката, установена с определение № 165/25.07.2022 г. по ч.гр.д. № 2476/2022 г., определение № 502016/29.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2972/2022 г. на I-во ГО ВКС и определение № 1758/03.04.2026г. по ч.гр.д. № 1202/2026г. на IV ГО на ВКС. Тя се основава на решението на СЕС (голям състав) от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 и на решението от 17.10.2017 г. на СЕС по дело С-194/2016. В случая въззивният съд се е произнесъл в съответствие с така установената практика. Настоящият състав я споделя и не съзира основание да я променя. Изключена е допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, Върховният касационен съд