Определение № 60627 от 07.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 292/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. Т., чрез особените му представители, срещу решение № 12432 от 03.12.2002 г. по в.гр.д. № 1728/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, дванадесети състав, с което е потвърдено решение № 5 от 20.02.2018 г. по гр.д. № 227/2017 г. на Окръжен съд – Видин, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „ОББ” АД сумата 39 766.36 лв., съставляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит от 05.01.2008 г., ведно със законната лихва от 04.07.2017 г. до окончателното погасяване на задължението. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се липса на доказателства за валидно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на цялото задължение по процесния договор за банков кредит, съгл. Закона за пощенските услуги и Общите правила, приети с Решение на Комисията за регулиране на съобщенията. Освен това, в касационната жалба се сочи, че са налице неравноправни договорни клаузи, чието елиминиране ще доведе до различен, от претендирания от банката, размер на главницата и на лихвите. По съображения в жалбата се моли за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове, с присъждане на разноски. Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.3 ГПК по въпроса относно: определянето на дължими суми по банков кредит, за предсрочната изискуемост на който кредитополучателят не е бил уведомен. Твърди се, че с това действие на кредитиращата институция са нарушени правата и законните интереси на български гражданин и се допуска нанасянето на материална щета по отношение на него. При обосноваване на въпроса са възпроизведени оплакванията и доводите в жалбата. Поддържаният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е основан на: Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, решение по т.д. № 1011/2019 г., решение по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. и решение по т.д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. От ответника по касационната жалба – „Обединена българска банка” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор, в който се оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Поддържа се, че въпросът, свързан с уведомяване на длъжника за волеизявлението на банката, с което обявява кредита за предсрочно изискуем, и възможността това да бъде сторено с връчване на препис от исковата молба, е разрешен непротиворечиво в практиката на ВКС. Сочи се, че атакуваното въззивно решение е постановено след отмяна на първоначалното решение на САС по в.гр.д. № 2922/2018 г. и връщане на делото за ново разглеждане - за произнасяне по евентуалното твърдение на ищцовата банка за надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, чрез връчване на препис от исковата молба. В отговора са развити подробни фактически и правни съображения за правилност на атакуваното решение, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Поради това, жалбата се преценява като процесуално допустима. Атакуваното решение е постановено по реда на чл.294 ГПК, след отмяна на първоначалното въззивно решение по в.гр.д. № 2922/2018 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София. В отменителното касационно решение по т.д. № 1680/2019 г. постановилият го съдебен състав на първо търговско отделение е приел, че първият въззивен състав не е констатирал и обсъдил въведено в исковата молба твърдение на банката за уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на непогасената част от кредита с получаване на препис от исковата молба. Констатирал е, че този довод е бил извън обхвата на произнасяне от първоинстанционния съд, който е уважил иска, приемайки за доказано настъпването на предсрочна изискуемост преди завеждане на делото. Приел е още, че въззивният съд е отменил частично решението на Окръжен съд – Видин и е отхвърлил иска по чл.430, ал.1 ТЗ за разликата над 5 820.21 лв. до 45 656.57 лв., без да даде отговор на изрично заявеното в исковата молба релевантно за спора обстоятелство, поради което е нарушил принципа за защита на ищеца и задължението на съда да предостави търсената защита. По тези съображения, ВКС е върнал делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, от стадия на устните състезания. За да постанови сега атакуваното решение, съставът на Апелативен съд – София е приел за безспорно от фактическа страна: сключването на 25.01.2008 г. на договор за ипотечен кредит между страните, по силата на който „ОББ” АД е предоставил на И. Т. ипотечен кредит от 53 000 лв., за срок от 25 години; усвояване на кредита на 28.01.2008 г.; частичното погасяване на кредитното задължение в размер на 43 086.32 лв.; изпадане на кредитополучателя в забава през м.декември 2016 г. поради незаплатени към този момент повече от две последователни месечни вноски. В мотивите към атакувания съдебен акт е застъпено становище за неравноправен характер на клауза от приложимите към кредита Общи условия – т.5.3, свързана с предпоставките, при които банката може едностранно да променя базовия лихвен процент. Становището е основано на неясното понятие „пазарни условия” и липсата на посочени обективни фактори, обуславящи възможността за промяна на лихвения процент. Независимо от нищожността на тази клауза, решаващият състав е приел за неустановено, че по време на действие на договора банката се е възползвала от правото си да променя лихвения процент по кредита. Апелативният съд, при съобразяване на задължителното тълкуване, дадено в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо и при предявен осъдителен иск, е извел извод, че независимо от предвидената в кредитния договор автоматична предсрочна изискуемост при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, изявлението на банката за предсрочната изискуемост следва да е достигнало до длъжника. Макар, че в случая това изявление не е достигнало до длъжника преди образуване на исковото производство, последният е бил уведомен в хода на делото с връчване на 15.11.2017 г. на препис от исковата молба, чрез назначения му /по реда на чл.47, ал.6 ГПК/ особен представител. Съобразявайки този правнорелевантен факт съгл. чл.235, ал.3 ГПК, решаващият съд е формирал краен правен извод за основателност на предявения осъдителен иск и за сумата от 39 766.36 лева, като е потвърдил първоинстанционното осъдително решение и в тази му част. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С оглед на предопределения от отменителното касационно решение обхват на повторното въззивно производство и формираните в обжалвания съдебен акт решаващи правни изводи, формулираният от касатора въпрос не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, разяснени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Преди всичко, отговорът на въпроса предпоставя извършване на проверка за материална законосъобразност и обоснованост на извода на апелативния съд за надлежно уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, сторено чрез връчване на препис от исковата молба. Съгласно задължителните указания, дадени в мотивите към т.1 от цитираното тълкувателно решение, между основанията за достъп до касационен контрол и основанията за неправилност на решението не е налице тъждество. Поради това е недопустимо извеждането на релевантен правен въпрос въз основа на доводи за неправилност на въззивния съдебен акт, като преценката на основанията по чл.281, т.3 ГПК не попада в обхвата на селективното производство. Освен това, видно от обосновката на въпроса е, че тя касае изцяло връчването, чрез пощенска пратка, на уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Произнасянето по този въпрос е приключило при предходното касационно обжалване, поради което и в мотивите към сега атакуваното въззивно решение, липса изрично произнасяне по него. Независимо от неустановяване на общата предпоставка за допускане на касационно разглеждане на делото, правният извод на апелативния съд за надлежно съобщаване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита чрез връчване на препис от исковата молба, съдържаща волеизявлението на кредитора в този смисъл, съответства на трайната практика на ВКС, част от която е цитирана в писмения отговор на банката – решение по т.д. № 57/2012 г., решение по т.д. № 362/2015 г. и др. При наличие на такава практика, за недоказано следва да се счете бланкетно поддържаното евентуално допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При този изход на делото, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение