Определение № 308 от 27.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7394/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №318 от 13.09.2013г по гр.д.598/2012г на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 26.06.2013гг по гр.д№455/2013 на РС гр. Димитровград, по уважен иск за отмяна на дисциплинарно уволнение, ,възстановняване на работа и обезщетение с правно основание чл. 344 ал.1 т.1, т.2 т.3 КТ В изложение,с позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,касаторът извежда въпроси, по които не е налице съдебна практика и по които съдът е достигнал до оспорвани от него изводи ,че работодателят не е събрал никакви доказателства в дисциплинарното производство: длъжен ли е работодателят в хода на воденото от него дисциплинарно производство да оценява само доказателствата, които сам събира, какви са способите за събирането им ,може ли в хода на това производство работодателят да се ползва от доказателства, събрани в друго производство, включително наказателно ,може ли да се позовава на заключението на дактилоскопна експертиза, извършена в хода на наказателното производство, да се позовава на показанията на свидетели, дадени в хода на досъдебно производство, допустимо ли е в хода на гражданското производство във връзка с наложено дисциплинарно наказание да се приобщават и оценяват доказателствата по наказателното производство, използвани от работодателя за установяване факта на нарушението. Изтъква се и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължителната сила на прокурорските постановления, с които приключва наказателно производство поради прекратяване на наказателното преследване. Докато в ТР №142/1966г и установената практика се посочва ,че само влязлата в сила присъда е от значение, въззивният съд е основал решаващите си мотиви само на постановлението на РП Димитровград. Обжалваното решение е в противоречие с реш. №242/2012г по гр.д №932/2011 ВКС, практика по чл. 290 ГПК ,че дисциплинарната отговорност и наказателната отговорност възникват при различни предпоставки и се реализират независимо една от друга .Налице е и противоречие с реш. №967/2009г гр.д №213/2009г на ВКС, според което недоказване на авторството на престъпление в наказателното производство не предрешава въпроса за авторството при дисциплинарно нарушение .Сочи се чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по процесуален въпрос, за задължението на съда да обсъди и прецени доказателствата и доводите на страните съгласно ППВС №1 /1953г .Като противоречиво решаван процесуалноправен въпрос се сочи допустимо ли е позоваване на експертизи, изготвени по водено наказателно производство .Според защитата, намират се противоречиви съдебни решения по въпроса, основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Ответникът в касационното производство М. Г. М. е заявила отговор, в който изтъква неотносимост на поставените въпроси. Доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наказанието, на факта на нарушението, е на работодателя - изяснен в практиката въпрос. Наказателно производство в случая е водено срещу трето лице, а не срещу ищеца и то е прекратено. Върховен касационен съд, ІІІ г.о, намира че касационно обжалване по същество не следва да се допуска. Съображенията за това са следните: Формулираните в изложението първа група въпроси нямат отношение към трудовия спор и доказателствените задачи на ответния работодател в него, по принцип и в частност. От значение за изхода на делото при оспорване ,че наказаният е извършител на сочено в заповедта дисциплинарно нарушение, са доказателствата, които работодателят ще ангажира за установяване на оспорваното дисциплинарно нарушение от обективна и субективна страна в съдебния процес. Всички допустими от закона доказателствени средства са на негово разположение. Всички доказателствени искания на ответния работодател са били уважени в настоящия случай и всички събрани доказателства,включително свидетелски показания по делото, съдът е обсъдил, за да приеме от фактическа страна, че ищецът не е извършил нито едно от вменените му нарушения по чл. 187 т.3, т.7 и т.9 КТ. В цялост е било приложено приключилото досъдебно производство, по което не ищецът М., като помощник - машинист, а друго лице - машиниста на влаковия състав е бил разследван за престъпление, предвид установено източване на 81 литра дизелово гориво, което обстоятелство от обективна страна работодателят е посочил в заповедта и е вменил като дисциплинарно нарушение на ищеца. Евентуално водено при работодателя разследване на обстоятелствата преди налагането на наказанието, данните за нарушението, съответно преценката кой е извършителят, работодателят защитава в съдебния спор с доказателства, които съдът преценява по правилата на ГПК. Този е бил и подходът на Хасковски окръжен съд в обжалваното решение, като при формулираните в тази връзка въпроси не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК за конкретност и връзка с решаващите изводи на съда по прилагане на закона като източник на правото. Въззивният съд не е приемал ,че служителят М. не следва да носи дисциплинарна отговорност по аргумент от мотивите на прокуроско постановеление за прекратяване на наказателното производство (водено срещу друго лице като извършител), а решаващо е изтъквал доказателствените празноти по обстоятелства, които са в доказателствена тежест на работодателя. Нямат връзка с обстоятелствата по делото въпрос, свързани с доказателственото значение на изготвена по наказателното производство дактилоскопна експертиза, тъй като предмет на същата не е била следа, оставена от ищеца, а пръстов отпечатък на друг служител при ответника. Въпросът за дисциплинарната отговорност на последния не е предмет на този процес. От тезата на касатора не става ясно как даденото експертно изследване може да доведе до извод, че ищецът е замесен в извършване на нарушението. Отговорът на поставения въпрос не би могъл да е от решаващо значение за изхода на трудовия спор по конкретното дело.От бланкетното оплакване за необсъждане на доводи и доказателства, преформулирано като въпрос, не става ясно кое именно доказателства защитата счита за необсъдено и кой довод счита за игнориран. При положение, че както в хода на дисциплинарното производство преди да бъде наложено наказанието, така и в хода на съдебното производство, липсват дори косвени доказателства и улики наказаният служител да е извършил това ,което му се вменява в заповедта за уволнение, не се обосновава относимост на общо поставените въпроси и по специалното основание на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. С решаващите мотиви на съда е даден отговор на решаващия за изхода на настоящия спор въпрос за авторството на нарушението на трудовата дисциплина и необходимостта от установяването му, съответно е отговорено на въпроса осъществил ли е работникът конкретното нарушение на трудовата дисциплина ,за което е наказан, който въпрос не смесен с авторството на евентуалното престъпление,предмет на разследване по наказателното производство и неговите съставомерни признаци. Изводът на съда по отношение на авторството при нарушенията е бил отрицателен, но не в резултат на противоречиво решен правен въпрос или поради несъобразяване на указания в задължителната практика. Решаващото съображение на въззивния съд е съобразено с установеното в практиката разбиране ( включително цитираната от защитата съдебна практика) кои са признаците на конкретно посочените в случая състави на дисциплинарни нарушения по чл. чл. 187 т.3, т.7 и т.9 КТ от обективна страна и субективна страна и необходимостта от доказването им в процеса. На ответника по жалбата следва да се присъдят установените разноски, чието присъждане е поискано в отговора. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на ІІІ г.о.