Определение № 50129 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1639/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „СБАЛ“ ЕООД срещу решение № 61/28.02.2022 г. по в. т. д. № 718/2021 г. на Апелативен съд Варна в частта, с която е отменено решение № 323/28.09.2021 г. по т. д. № 32/2021 г. на Окръжен съд Варна и дружеството е осъдено да заплати на „Диджител“ ООД на основание чл. 59 ЗЗД сума в общ размер на 32 370, 96 лв., представляваща платени консумативни разходи за периода 31.05.2016 г. – 30.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата 18.01.2021 г. Отделно от това е подадена насрещна касационна жалба от „Диджител“ ООД срещу решение № 61/28.02.2022 г. по в. т. д. № 718/2021 г. на Апелативен съд Варна в частта, с която е отменено решение № 323/28.09.2021 г. по т. д. № 32/2021 г. на Окръжен съд Варна и е отхвърлен предявеният като главен иск за осъждане на „СБАЛ“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да заплати на касатора сума в размер на 32 370, 96 лв., представляваща платени консумативни разходи за периода 31.05.2016 г. – 30.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата 18.01.2021 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като провери данните по делото в съответствие с правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ - обективен и субективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. В процесната хипотеза Окръжен съд Варна е бил сезиран от „Диджител“ ООД при условия на евентуално съединяване на искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 32 970, 40 лв., представляваща платени консумативни разходи за периода 31.05.2016 г. – 30.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата 18.01.2021 г. Твърденията, изложени в исковата молба, са, че ищецът е бил собственик на обекти в сграда, находяща се в Медицински комплекс „Младост-Варна“ в [населено място]. След осъществяването на прехвърлителна сделка собственик на един от обектите в сградата е станал ответникът, който не е сключил самостоятелни договори с доставчиците на ел. енергия, вода и телекомуникационни услуги и не е открил на свое име партиди. Поради тази причина дължимите суми за консумативи се плащат от ищеца, който впоследствие ги събира от ответника. За посочения период ищецът е издал за платените от него разходи 53 фактури с получател ответното дружество. Очертаният с исковата молба спор не е търговски, тъй като произтича от неизпълнение на задължения с извъндоговорен характер, които не се явяват последица от разваляне, унищожаване или установяване нищожността на търговска сделка. Вземанията по всяка от фактурите произтича от различен фактически състав – различни консумативни разходи за различни периоди. Размерът на всяка от претенциите по описаните 53 фактури е под прага за касационно обжалване от 5 000 лв. включително, регламентиран в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че атакуваното решение не подлежи на обжалване пред настоящата инстанция, въпреки посоченото в обратен смисъл във въззивното решение. Подадената от „СБАЛ“ ЕООД касационна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Като последица от това и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК следва да се остави без разглеждане и насрещната касационна жалба на „Диджител“ ООД. С тези мотиви и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК съставът на първо търговско отделение на ВКС