Решение № 28 от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 461/2011 г.
ВКСIV гражданско отделение30.01.2012 г.докладчик Светла Бояджиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.12.10 г., постановено по гр. дело № 823/10 г. на Окръжен съд - Кюстендил по жалба на ДВХПР [населено място]. ОСЪЖДА Д. за в. х. с пс. р. - [населено място], [община] да заплати на Б. С. Д. от [населено място], [улица] сумата 150 лв /сто и петдесет/разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 28 от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 461/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. за в. х. с пс. р. [населено място], [община] чрез пълномощник адв. Е. Б. срещу решение от 29.12.10 г. по гр. дело № 823/10 г. на Окръжен съд - Кюстендил в частта, с което е отменено решение № от 29.10.10 г. по гр. дело № 1569/10 г. на Районен съд - Дупница и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Б. С. Д.. С определение № 1353 от 25.10.11 г. на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на законовите критерии по чл. 329 КТ при извършване на подбор от работодателя. На въпроса е отговорено с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. дело № 3/11 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по- добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законови критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Критериите по чл. 329 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина на упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. В касационната жалба, подадена от ДВХПР [населено място], се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 329 КТ. Поддържа се, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят е изпълнил процедурата по чл. 329 КТ. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответницата по касационната жалба Б. С. Д. моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира за разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 05 от 16.06.10 г. на директора на ДВХПР [населено място], с която е прекратен трудовия договор на ищцата Б. С. Д., на длъжност "готвач", на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ- поради съкращение в щата, е незаконна поради неспазване на изискванията на чл. 329 от КТ. Изложени са съображения, че представеният протокол на комисия за извършване на подбор от 9.06.10 г., според който ищцата е получила най-ниска оценка не е достатъчен да обоснове извод за законност на подбора по чл. 329 КТ, а в тежест на работодателя е да докаже обективното съответствие на оценката по отделните показатели с действителните качества на работника, което в случая не е сторено. Предвид дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че въззивното решение е правилно. Правните му изводи съответстват на задължителната практика на ВКС, възприета в цитираното ТР № 3/16.01.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2011 г. на ОСГК. В тази връзка неоснователни са доводите в касационната жалба, че преценката, която прави работодателят при подбора е преценка по целесъобразност и по тази причина извършения от него подбор, обективиран в протокола на комисията от 9.06.10 г. не следва да коментира от съда, а направените в него оценки следва да се възприемат такива, каквито са. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед на възложената работа е допустимо с всички доказателствени средства. Последицата от незаконосъобразното упражняване на правото на подбор е уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. По изложените съображения настоящият състав приема, че на основание чл. 293, ал. 1 ГПК следва да остави в сила въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касационната жалба направените за тази инстанция разноски съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК в размер на 150 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.