Определение № 233 от 02.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 179/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 във връзка с чл.286 ал.2 ГПК. Д. В. Н., И. В. Н., М. Ц. И. и Б. М. Ц. са обжалвали определението на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 61 от 13.02.2012г. по гр.д.№ 91/2012 г. Ответниците са подали отговор по реда на чл. 276 ал.1 ГПК, в който изразяват становище, че жалбата е неоснователна и молят да не бъде уважавана.. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. В. Н., И. В. Н., М. Ц. И. и Б. М. Ц. срещу решение от 26.08.2011г. по гр.д.№ 12246/2010г. на Софийския градски съд, ІV-а въззивен състав. Изложени са съображения, че цената на предявения иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е 3563.50лв. и е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК. Определението е постановено при спазване на процесуалните правила. Предмет на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е установяването на правото на собственост към минал момент, което е от значение за възстановяването на собствеността и придобиването на имота в новите му реални граници. Съгласно чл.69 ГПК исковете за собственост са оценяеми като цената на иска е в размер на данъчната оценка на имота. Цената на иска е константна величина и се определя към момента на предявяването му. В случая от представеното удостоверение на лист 25 от първоинстанционното производство се установява, че данъчната оценка на спорния имот е 3565.50лв. Следователно правилно тричленният състав на ВКС е приел, че на основание чл.280 ал.2 ГПК касационното обжалване е недопустимо. Ето защо не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение