Определение № 620 от 01.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1160/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „ХИКСЕФ ТРАНС И ЛОГИСТИКА“ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу определение №199/ 11.05.2023 г. по в.ч.гр.д. №121/23 на ОС-Разград, с което е потвърдено определение №231/27.02.2023 г. по гр.д. №889/2022 г. по описа на РС- Разград, с което е върната подадената от същия жалбоподател въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Частният касатор счита, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,и ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: Производството пред ОС-Разград е по частна жалба от „Хиксеф Транс и Логистика“ ЕООД, против ппределение № 231/27.02.2023 г., постановено по гр. д. № 889/2022 г. по описа на Районен съд-Разград, с което съдът е оставил без уважение искането на молителя за продължаване на срока за изпълнение на дадените от съда указания за внасяне на държавна такса за разглеждане на въззивна жалба и е върнал същата, подадена от молителя против постановеното по същото дело решение № 789/02.12.2022 г., поради неотстраняване на нередовностите в срок. При разглеждане по същество, въззивният състав е приел, че частната жалба е неоснователна по следните съображения: От страна на пълномощника на „ХИКСЕФ ТРАНС И ЛОГИСТИКА“ЕООД ЕИК[ЕИК] е била подадена въззивна жалба с вх. № 426 от 16.01.202023 г. срещу Решение № 789/02.12.2022 г., постановено по гр.д. № 889/2022 г. по описа на Районен съд - Разград. Същата е оставена без движение, като е определен 7-дневен срок за внасяне на държавна такса в размер на 1323,40 лв. Съобщението с указанията на съда е получено от страната на 15.02.2023 година. В указания 7-дневен срок жалбоподателят с молба с вх. № 1905/24.07.2023 г., изпратена по пощата /с пощенско клеймо 22.02.2023г./ е поискал на основание чл. 63, ал. 1 от ГПК продължаване на срока за внасяне на определената държавна такса. С атакуваното пред въззивния съд определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за удължаване на срока поради липсата на посочени и доказани уважителни причини. Предвид изложеното и поради неотстраняване в срок на нередовностите, първостепенният съд с атакуваното пред ОС-Разград определение е върнал подадената въззивна жалба от „Хиксеф Транс и Логистика“ ЕООД срещу постановеното по делото решение. Второинстанционният съдебен състав е споделил съображенията на първоинстанционния съд като се е основал на това, че неизпълнението в срок на дадените от съда указания винаги е основание за връщане на подадената молба. За неоснователно е счетено оплакването на жалбоподателя за нарушаване на правото му на защита, доколкото в обжалваното пред ОС-Разград определение съдът е разгледал и се е произнесъл по молбата с правно основание чл. 63 от ГПК за продължаване на срока за отстраняване на констатирани нередовности, като е оставил същата без уважение. Това произнасяне на съда, с което молбата за продължаване на срока за отсраняване на констатирани нередовности не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което и въззивният състав е изложил съображения, че не може да се произнесе по законосъобразност за наличието или липсата на уважителни причини за продължаване на срока или не. Това, според въззивния състав, е правомощие на сезирания с молбата съд, който е счел, че не са налице уважителни причини за продължаване на срока за внасяне на дължимата се държавна такса. Според съставът на ОС-Разград` твърденията изложени в молбата по чл. 63 от ГПК не са подкрепени с никакви доказателства. Изложени са съображения, че страната е тази, която е следвало да прояви процесуална активност, като извърши справка и провери дали съдът е уважил или не подадената от нея молба. При положение, че срокът за внасяне на определената държавна такса не е бил удължен по установения за това ред, страната е била длъжна да внесе сумата до 22.02.2023 година. За неоснователно е счетено и оплакването на жалбоподателя в ЧЖ пред ОС-Разград за допуснати процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, решението се постановява от състава, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението по делото е постановено именно от съдията-докладчик, който е участвал в последното съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото. Извършените впоследствие от друг съдия процесуални действия са такива по администриране на депозираната срещу решението въззивна жалба, а не такива по решаване на делото, за да са налице нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е позовал на това, че в ГПК липсва разпоредба, която да забранява администрирането на делата да се осъществява от съдия, различен от съдията-докладчик, който е постановил крайния съдебен акт по делото. Ето защо, съдът е заключил, че твърдените от жалбоподателя в ЧЖ нарушения на съдопроизводствените правила не са налице. В изложение на основанията за допускане до касация се формулира като единствен правен въпрос от отговора, на който, според частния касатор, зависи изходът по спора: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и представените доказателства.Така общо зададен въпросът, обаче не е свързан с конкретни пропуски на съда относно отделни доводи, доказателства и възражения на страните, което възпрепятства установяването на качеството на обусловеност на изхода по настоящия процесуален спор от отговора му. Съобразно установените в практиката на ВКС критерии, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. От горевъзпроизведените съображения, изложени в мотивите на въззивния акт, се установява, че съдът не е пропуснал да обсъди някой от доводите и възраженията на страните/ доказателства не са били изобщо представени/. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане до касация, поради което