Определение № 4226 от 25.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3596/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. Б., представляван от адвокат А., против решение № 141 от 09.06.2025 г. по в.гр.д. № 223/2025 г. по описа на Окръжен съд- Монтана, с което е потвърдено решение № 579 от 05.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1108/2023 г. на Районен съд- Монтана в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от жалбоподателя против Г. Л. Я., Л. Е. Я. и К. Е. Л., последните двама представлявани от своята майка и законен представител Н. Д. Я., за заплащане на сумата над 12 090 лв. до претендираните 24 500 лв., представляващи увеличена стойност на недвижим имот № 150, УПИ [№], кв. № 28 по кадастралния и регулационен план на [населено място], застроен със сгради, като неоснователен. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост- основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът не се е произнесъл по оплакванията във въззивната жалба, както и че предявеният иск е доказан по размер. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че при постановяване на своето решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основания за допускане на обжалваното решение до касация по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.Формулира следният въпрос, като правен такъв: дали въззивният съд следва при постановяване на решението да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните е от значение за спора, предвид направеното оплакване във въззивната жалба или за който твърди, че е от значение за формиране решаващата воля на съда. Касаторът поддържа противоречие на решението с практика на ВКС- решение № 57/02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 34/22.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 536/19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на ВКС, IV г. о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. Ответниците по касация, ответници по иска, не са депозирали писмен отговор на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по осъдителен иск с цена над 5 000 лева, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, въззивният съд е посочил на първо място, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата от 12090 лева – представляваща увеличена стойност на процесния имот. От фактическа страна съдът е приел, че ищецът е бил във владение на имота от сключване договор за покупко-продажба на 12.09.2019 г. Съдът е посочил, че в подкрепа на иска си ищецът е представил три договора, сключени със свид. Н. К. на дати 12.08.2020 г., 10.03.2021 г. и 01.05.2021 г. и с предмет -извършване на СМР в процесния имот с договорена цена общо по трите договора 25 490 лева, като и в трите договора била налице клауза, че с подписването на документа всички задължения по него се считали погасени. Съдът е посочил, че според договорите цената включвала общо труд и материали. Съдът е посочил,че от разпита на Н. К. се установявало, че през 2020 г. по сключения на 12.08.2020 г. договор за извършване СМР със свои работници подменил летвите на покрива на къщата, свалил и изчистил керемидите и пак ги наредил, като капаците измазал с варов разтвор, хоросан. По договора от 10.03.2021 г. извършил ремонт на втория етаж на къщата –три стаи и кухня, като била свалена мазилката на стените, след което измазали с груба мазилка, с хоросан, варов разтвор, положен е грунд и латекс. Положили външна изолация на терасата на втория етаж. Вратите и прозорците били изшкурени и боядисани с блажна боя. Боядисан бил и подът в хола, лепени плочки в кухнята. Свидетелят установявал, че с материали за работата го снабдявал Л.. Договорите били сключвали след свършване на работата и Л. му бил плащал в брой. От разпита съдът установил още, че Л. имал намерение да ремонтира и банята на първия етаж, но такъв ремонт не бил извършван. Съдът е приел, че показанията на свидетеля К. са в противоречие с приложените договори, в които било посочено, че цената включвала материали и труд, а свидетелят установявал, че с материали бил снабдяван от ищеца. Посочил е още като противоречие, че договорът от 01.05.2021 г. бил с предмет ремонт на баня на втория етаж, а свидетелят установявал, че такава на втория етаж на къщата нямало. Като противоречие е посочил и установеното, че на свидетеля било плащано след свършване на работата, но според собствените му признания ремонт на баня не бил правен, както било удостоверено в представения договор. От разпита на свид. Б. П., с която ищецът живеел на семейни начала, съдът установил, че в имота са правили ремонта на покрива, а после и стаите на втория етаж. От разпита на свидетелите Е. П. и Т. Х. се установявало, че ремонт на покрива на къщата бил правен есента на 2023 г. Съдът е обсъдил приетите по делото две съдебно-технически експертизи – първоначална, извършена от вещото лице С. Р. и повторна, извършена от вещото лице Л. А.. От заключенията съдът е констатирал, че в имота бил правен ремонт на покривна конструкция със сменени счупени керемиди, подмазване на капаци, смяна на летви, поставяне на челни дъски, частично смяна на греди / налична била остатъчна греда за определяне на размери/; латекс по стена в дневна, латекс по под в кухня; боядисване на всички прозорци - двукатни на втори етаж; сваляне на стара мазилка, направа на нова мазилка, шпакловане на стени и латекс по стени; тапети в детска стая; боядисване на тръби на асмалък и порти в двора с блажна боя; боядисване на парапет към ет.2. Стойността на така извършените СМР вещото лице А. определило на 12 090 лева с включена подмяна на ел.инсталация, като е посочено, че с тази сума се е увеличила стойността на имота. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че по делото е безспорно, че ищецът имал качеството на добросъвестен владелец на процесния имот, предвид предаденото му владение въз основа на сключен договор за покупко-продажба. По делото се установявало, че СМР по къщата били извършвани в периода края на 2020 г. до средата на 2021 г. В тази насока са ценени договори за възлагане СМР с дати 12.08.2020 г. и 10.03.2021 г., показанията на св. К. и на св. Б. П.. Съдът е посочил, че не дава вяра на показанията на св. П. и св. Х., които сочели време на извършване на СМР есента на 2023 г. Съдът се е обосновал с това, че исковата молба по настоящото дело била подадена май 2023 г., като в нея ищецът бил посочил вида на подобренията, извършени в имота с приложени писмени доказателства, съответно неточно било поддържаното от двамата свидетели, че ремонтът на покрива бил правен след това. Съдът е обосновал, че кредитира показанията на свид. К. за извършени подобрения до средата на 2021 г., като след това строителни дейности не са извършвани, поради възникнали спорове за имота. Съдът е приел, че като добросъвествен владелец ищецът има право на заплащане от собственика на имота стойността на извършените в същия подобрения, като законът предвижда, че тази стойност е сумата, с която се е увеличила стойността на имота. Обосновавайки се с приетите по делото съдебно-технически експертизи и свидетелските показания съдът е приел за безпротиворечиво установени вида на извършените от ищеца подобрения след закупуване на имота. Съдът е кредитирал и заключението на вещото лице Л. А., съгласно което стойността на ремонтните дейности възлизала на 12090 лева, с която стойност се е увеличила стойността на имота. Съдът е посочил, че по делото не се установявало Л. К. да е извършвал в процесния имот СМР извън остойностените такива в заключението на вещото лице Л. А. на стойност 12090 лева, присъдена му с влязлото в сила в тази част решение. Не се установявало да съществува баня на втория етаж на къщата, а сам свид. К. твърдял, че ремонтни дейности на баня по договора от 01.05.2021г. не са извършвани от него. Съдът е посочил още, че приема за неоснователно оплакването във въззивната жалба за необсъждане на събрани по делото доказателства - Л. К. не бил посочил конкретни факти и обстоятелства, които първоинстанционният съдът не е съобразил при постановяване на решението си. Посочил е, че липсата на отговор на исковата молба от малолетните ответници, действащи чрез своята майка и законен представител, не се приравнявала на признание на иска и не освобождавала ищеца от необходимостта да докаже при условията на главно и пълно доказване твърденията си в исковата молба. Съдът е посочил още, че исковата претенция била частично отхвърлена поради липса на доказателства К. да е сторил такива разноски за процесния имот. Посочил е, че не цени представените с исковата молба писмени доказателства за закупени материали, тъй като всички били от периода февруари –юли 2022 г. - след като процесните ремонтни дейности били приключили към средата на 2021 г. С оглед изложеното въззивният състав е приел, че не се установява ищецът да е извършил други СМР, освен тези за които му е присъдено обезщетение. При така възприетите изводи въззивният състав е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част. Върховният касационен съд, при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват. Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск. Поставеният въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, имащ процесуалноправен характер, е обуславящ изводите на въззивния съд, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Безпротиворечиво се приема, че въззивният съд е длъжен, в рамките на въззивното сезиране (чл. 269 ГПК), да обсъди всички релевантни доводи и надлежно въведени възражения на страните, както и реално да прецени относимите и допустими доказателствата заедно и поотделно, без да ги преиначава или да обсъжда избирателно само някои от тях. Съдът трябва да изгради фактически изводи, като съобрази последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес. При преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди същите като съобрази дали свидетелите установяват свои лични, непосредствени наблюдения, да посочи установява ли се противоречие между показанията на различните свидетели, както и с другите доказателства по делото, да посочи казаното от кои свидетели приема за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. Въз основа на установените по делото факти съдът трябва да изведе правни съображения, които да са логически следствия от установените обстоятелства, като приложи относимите правни разпоредби към спора и съобрази практиката по тяхното тълкуване. Въззивната инстанция не се е отклонила от така посочената практика на ВКС. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, посочил е кои доказателства кредитира и кои – не. Посочил е, че показанията на свид. К. опровергават част от съдържанието на договорите, подписани между този свидетел и ищеца, че кредитира свидетелските показания на К., като подкрепени от тези на свид. П., че не кредитира показанията на свидетелите П. и Х. като изолирани и в противоречие с останалите събрани по делото доказателства. Противно на оплакванията на касатора, съдът се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи и възражения на ищеца, а именно, посочил е, че липсата на отговор не представлява признание на иска и фактът, че част от ответниците не са депозирали отговори на исковата молба, не води до извод за основателност на иска, че ищецът дължи доказване на благоприятните за него юридически факти. Съдът е посочил въз основа на кои доказателства прави своите изводи за частична основателност на исковата претенция и този извод не се крепи само на заключението на повторната СТЕ. Съдът е изложил ясни мотиви и е направил обосновани изводи по съществото на спора. Ето защо, поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и не може да послужи за допускане на въззивното решение до касация. Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на което бланкетно се позовава касаторът в изложението към касационната жалба. Това основанието за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо, когато за разрешаване на спора е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени и се налага чрез тълкуване да се разкрие точния смисъл на правната норма или когато е налице съдебна практика по прилагането на неясната правна норма, но тя е противоречива или неактуална. При позоваване на това основание, наличието му следва да се обоснове, а не само то да се посочи като текст от закона. В случая такава обосновка не е направена от касатора. От друга страна практиката на ВКС по поставения въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди и се произнесе по доказателствата, доводите и възраженията на страните, е ясна, трайна и не се нуждае от осъвременяване. Затова не е налице наведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.