Определение № 50438 от 26.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1978/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Цифрова кабелна корпорация“ ООД, гр. Пловдив срещу разпореждане № 1084 от 13. 06. 2022 г. по в. т. д. № 37/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба с вх. № 11504 от 25. 05. 2022 г. срещу постановеното по делото решение № 305 от 9. 05. 2022 г. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и прави искане за отмяната му. Излага доводи, че в случая въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като спорът е граждански и предмет на разглеждане е частичен иск за заплащане на сумата от 5377 лв., а не както е приел съставът на САС за заплащане на сумата от 4389, 30 лв. Сочи, че се касае до защита на авторски права и ищецът Сдружение „Музикаутор“, който е страна по сключения с частния жалбоподател договор № 20-365 от 14. 02. 2020 г. за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Република България, не е търговец, поради което спорът не може да се квалифицира като търговски. В останалата част на частната жалба „Цифрова кабелна корпорация“ ООД възпроизвежда доводите си за неправилност на обжалваното с върнатата касационна жалба решение на въззивния съд. Ответникът по частната жалба Сдружение „Музикаутор“ е депозирал отговор на частната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Касационната жалба на „Цифрова кабелна корпорация“ ООД е подадена срещу въззивното решение по в. т. д. № 37/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261496 от 12. 11. 2021 г. по т. д. № 156/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Сдружение „Музикаутор“ сумата от 4 389, 30 лв., представляваща компенсационно възнаграждение за периода от 1. 01. 2014 г. до 31. 12. 2019 г., дължимо по договор № 20-365 от 14. 02. 2020 г. за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Република България, ведно със законната лихва от 25. 01. 2021 г. до окончателното плащане. Въведените с исковата молба твърдения са, че ответникът е дружество, осъществяващо електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа, посредством която разпространява телевизионни програми, съдържащи музикални произведения и свързани с тях литературни произведения, включени в тези програми; с процесния договор на ответника било отстъпено неизключителното право да препредава произведения по електронна съобщителна мрежа – по жичен и/или безжичен път на територията на РБ едновременно с излъчването и/или предаването им изцяло и в непроменен вид, като същият се задължил да заплаща авторски възнаграждения, калкулирани въз основа на телевизионния пакет. Ищецът твърди, че съгласно чл. 10 от същия договор ответното дружество се задължило да заплати компенсационно възнаграждение за периода от 1. 01. 2014 г. до 31. 12. 2019 г., чийто размер се определял според програмите, включени в телевизионните пакети, броя на абонатите за съответното тримесечие, съотношението на абонатите по пакетите и тарифата на ищеца. Прави искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5377, 32 лв. с включен ДДС, представляваща част от общо дължимото компенсационно възнаграждение за периода от 1. 01. 2014 г. до 31. 12. 2019 г. в размер на 11 671, 78 лв. с включен ДДС. За да върне подадената от „Цифрова кабелна корпорация“ ООД касационна жалба срещу въззивното решение по в. т. д. № 37/2022 г. на Софийски апелативен съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, съдията-докладчик по делото е приел, че предмет на въззивното производство е искова претенция за заплащане на компенсационно възнаграждение в общ размер на 4 389, 30 лв., поради което въззивното решение не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК обвързва допустимостта на касационното обжалване с цената на иска, за разлика от редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 59/2007 г./, предпоставяща правото на обжалване от обжалваемия интерес на страната. Както е изяснено в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 23. 02. 2022 г. по т. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС видът на делото, с оглед неговия предмет, и цената на иска, са законодателно въведени като критерии за допустимост на касационно обжалване; обективен критерий при дефиниране необжалваемостта на посочените в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивни решения е паричната оценка на предмета на съответното дело. В съответствие с този критерий въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правният спор. В случая е обжалвано въззивно решение, с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 4 389, 30 лв., представляваща компенсационно възнаграждение за периода от 1. 01. 2014 г. до 31. 12. 2019 г., дължимо по договор 20-365 от 14. 02. 2020 г. за разрешаване на препредаване по електронна съобщителна мрежа на музикални и свързани с тях литературни произведения в цялостен и непроменен вид на територията на Република България, ведно със законната лихва от 25. 01. 2021 г. до окончателното плащане. Делото е търговско, тъй като претендираното вземане произтича от сключен между ответника – търговец и Сдружение „Музикаутор“ договор, който е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ. Договорът е сключен от ответното търговско дружество – търговец във връзка с упражняваното от него занятие и по естеството си е субективна търговска сделка. Цената на предявения като частичен иск, определена по чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е 5 377, 32 лв. и е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима. Макар и в противоречие с процесуалното правило на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК да е преценявал допустимостта на касационната жалба не с оглед цената на предявения частичен иск /5 377, 32 лв./, а с оглед обжалваемия интерес на жалбоподателя /4 389, 30 лв./, като е върнал касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК въззивният съд е достигнал до законосъобразен резултат, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение