Определение № 60778 от 15.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2559/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Народното събрание на Република България срещу решение №.260563/26.01.21 по г.д.№.16503/19 на СГС, ІІ А състав – с което е потвърдено решение №.170118/8.07.19 по г.д.№.81487/18 на СРС, 27с., за осъждане на касатора да плати на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.22 ал.4 ЗКС 8355,77лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.12.18 до окончателното изплащане, както и 2273,72лв. лихви за забава за периода 28.12.15-27.12.18, със съответно произнасяне по разноските. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение съдът е приел, че предявеният иск е допустим и основателен. Посочил е, че отговорността на държавата може да бъде реализирана чрез предявен срещу нея иск, а в случаите, когато това е допустимо, и чрез иск против причинилия увреждането неин орган - който има качеството на процесуален субституент. Тогава държавата не става страна по делото, но е обвързана от постановеното по него решение. Когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органа, искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях, при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен субект-държавата. Недопустимо е предявяване на иск за обезщетение против Държавата и против неин орган, който е причинил вредите, в едно и също производство - предявеният иск не може да бъде разгледан едновременно по отношение на носителя на задължението и на неговия процесуален субституент, който извършва действия в процеса от свое име /реш.№.71/6.04.20 по г.д.№.3804/19, ІV ГО, реш.№.72/21.04.20 по г.д.№.2377/19, ІV ГО, реш.№.249/15.01.21 по г.д.№.4069/19, ІV ГО/. Съдебната практика не отрича възможността деликтен иск за обезщетение за вреди, причинени от противоправна законодателна дейност на НС, да бъде воден срещу самото НС-в качеството му на процесуален субституент на държавата, произтичащо от общите материални норми на чл.7 КРБ и чл.49 ЗЗД /доколкото в законодателството не е установена специална норма за ангажиране на отговорността на НС както например в ЗОДОВ/, респективно доводите, че същото не притежава надлежна процесуална легитимация, са намерени за неоснователни. По съществото на спора е прието, че отговорността по чл.49 ЗЗД е особен вид безвиновна, обективна, за чужди противоправни виновни действия и има гаранционно-обезпечителен характер. За да бъде ангажирана, следва да са налице общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа. Съдът е цитирал ППВС 9/66г., съгласно което в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други – до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. Посочил е, че в разглежданата хипотеза ищецът е производител на еленергия от възобновяеми източници /фотоволтаична централа/, находяща се в област Стара Загора, [населено място]; предвид подписано споразумение за изкупуване на еленергия за периода 31.01.14-31.08.18 той е издал 8 фактури на „ЕВН България Електроснабдяване“АД, а за времето 12.02.14-16.09.14 по негова сметка са постъпвали преводи от „ЕВН България Електроснабдяване“АД. Удържаните такси на основание чл.35а-чл.35в ЗЕВИ в размер на 20% възлизат на 8359,76лв.-която сума е внесена в бюджетната сметка на КЕВР по реда на чл.35б ЗЕВИ и постъпилите в комисията средства са прехвърлени в централния бюджет, а лихвата за забава за периода 28.12.15-29.12.18 е 2549,94лв. С решение №.13/31.07.14 по к.д.№.1/14 на КС на РБ са обявени за противоконституционни т.2 и т.3 от пар.6 ЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2014, с които са създадени чл.35а-чл.35в и чл.73 ал.1-ал.4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Не се твърди, нито са ангажирани доказателства да има закон, който да урежда последиците във връзка с обявяването на разпоредбата на чл.35а ЗЕВИ за противоконституционна, в това число такива за уреждане на възникналите правни последици от обявяването на противоконституционен акт по друг начин. Въззивната инстанция се е позовала на решение №.71/6.04.20 по г.д.№.3804/19, ІV ГО, и реш.№.72/21.04.20 по г.д.№.2377/19, ІV ГО, и е посочила, че съгласно пар.3 ПЗР на Конституцията на Република България съдът е оправомощен да установи противоречието на заварените закони с Конституцията от 1991, като приложи пряко съответната конституционна разпоредба, респективно не разполага с подобно правомощие по отношение на законите, приети при действие на Конституцията /К/ /т.е. след 13.07.91г./. Уреденото в чл.5 ал.2 К непосредствено действие оправомощава съда да прилага разпоредбите й без да е необходимо това да е опосредено от закон, който да урежда по-детайлно съответните правоотношения или установява ред за упражняване на признати от Конституцията права. Съответствието на приетите при действието на Конституцията от 1991г. закони е отговорност на Народното събрание /НС/. Ако приет при действието на Конституцията от 1991г. закон й противоречи, компетентен да установи и обяви това е КС /чл.149 ал.1 т.2 К/. Съдът не може да откаже да приложи закона по причина, че противоречи на Конституцията - може да го тълкува в съответствие с нея /т.е. при възможни различни тълкувания избира това, което съответства в най-голяма степен на Конституцията/. Когато Конституционният съд /КС/ е приел, че даден закон противоречи на Конституцията, тълкуването му е задължително за всички, вкл. и за съда. Той е длъжен да приложи закона за отношенията, които са възникнали и приключили при неговото действие, и да откаже приложението му за неприключилите отношения и за отношенията, които са възникнали след като решението на КС е породило действие. Отговорност на НС е приетите от него закони да съответстват на Конституцията-защото народните представители поемат като свое основно задължение да я спазват под клетва, която полагат съгласно чл.76 ал.2 К при конституиране на всяко НС. Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основно задължение за спазване на Конституцията от мнозинството народни представители. То е във висша степен противоправно, тъй като съгласно чл.4 ал.1 К Република България е правова държава, която се управлява на първо място според Конституцията и на следващо място според законите на страната. Приемането на противоконституционен закон е деликт, защото приемането му е противоправно деяние /във висша степен/ и приложението на противоконституционния закон неизбежно причинява вреди на правните субекти – както на самата Държава, така и на гражданските и юридическите лица, които са му подчинени до привеждането му в съответствие с Конституцията. Възстановяването на правния ред може да се постигне като се отмени или прекрати приложението на противоконституционния закон. Ако действието му е запазено в някаква част, за Държавата възниква задължение да възстанови правото и за тези отношения, които са се осъществили в нарушение на Конституцията. Разпоредбата на чл.22 ал.4 ЗКС е съгласувана с установеното в чл.152 ал.2 К действие занапред на решенията на съда. Той установява не възможността НС да уреди възникналите последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, но го задължава да го направи, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Бездействието на НС да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон е толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон - с приемането на такъв закон НС нарушава конституционния ред, а с бездействието си, вместо да изпълни задължението си да го възстанови, то поддържа нарушения конституционен ред. За НС в правовата държава възниква същото задължение /да възстанови нарушения конституционен ред/ и когато то отмени занапред приет от него закон, защото е противоконституционен. Правните последици на влезлите в сила съдебни решения и присъди, индивидуални административни актове и други публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционни закони, извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнение на задължения, възникнали непосредствено от действието на противоконституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие, не може да продължават да съществуват в противоречие с конституционния ред – ако те не бъдат уредени по справедлив начин, правовата държава би останала накърнена по правно непоносим начин. Докато поддържат с бездействието си конституционния ред накърнен, народните представители ангажират отговорността на държавата, действаща чрез него, да обезщети увредените от продължаващото нарушение на Конституцията. Съгласно задължителното тълкуване на конституционните разпоредби, извършено по реда на чл.149 ал.1 т.1 КРБ с решение №.3/28.04.20 по конст.д.№.5/19 на КС, обявените за противоконституционни ненормативни актове са невалидни от приемането или издаването им. По отношение на заварените от решението на КС неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага; НС урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Съдът е приел, че в случая предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата са налице. Има възлагане от държавата в широк смисъл, противоправно поведение на длъжностни лица, формиращи колективния държавен орган НС на РБ - изразяващи се както в приемане на противоконституционен закон, така и в бездействие – неуреждане на възникналите в резултат на прилагането на противоконституционната разпоредба правни последици по реда на чл.22 ал.3 КС и в двумесечния срок, предвиден в ПОДНС, като в резултат на това ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в нереализиран доход от цената на произведената от него електрическа енергия в размер на процесната сума; презумпцията на чл.45 ал.2 ЗЗД не е оборена. Запазването на действието на противоконституционния закон за заварените приключили отношения от влизането в сила на закона до влизането в сила на решението на КС, с което е установена противоконституционността /каквото е и процесното/, не санира противоправността на приемането на закона. Обратно, решението на КС установява със задължителна сила на пресъдено нещо, която съдът е длъжен да зачете, че законът е противоконституционен. С удържането на процесната сума в размер на дължимата по приложимия закон такса, имуществото на ищеца е намаляло в причинна връзка с поведението на народните представители като длъжностни лица от състава на НС, което съответно ангажира отговорността му като правен субект. При тези обстоятелства искът е намерен за основателен за предявения размер 8355,77лв. Прието е и, че не е погасен по давност. Изложени са мотиви, че по отношение на вземането за непозволено увреждане е приложим общият давностен срок по чл.110 ЗЗД; началният момент на тази давност е установен в чл.114 ал.3 ЗЗД и е свързан единствено с откриването на дееца – от деня на извършването на непозволеното увреждане, когато деецът е известен още тогава /в частност деецът е изначално известен/, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване; в случая увреждането е настъпило от момента на влизането в сила на решение №.13/31.07.14 по к.д. №.1/14 на Конституционния съд /обн. ДВ бр.65/06.08.14, с което са обявени за противоконституционни т.2 и 3 от § 6 от ЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 /ДВ бр.109/13/, с които са създадени чл.35а ал.1, 2 и 3, чл.35б ал.1, 2, 3 и 4, чл.35в ал.1, 2 и 3 и чл.73 ал.1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ /ДВ бр.35/11, посл. изм. и доп. бр.9/13/ - а именно на 10.08.14, съгласно чл.151 ал.2 изр.2 КРП, и от този момент до датата на предявяване на иска – 28.12.18, не е изтекъл необходимият срок и вземането не е покрито с давност. Съгласно чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК. Твърди, че въззивното решение е недопустимо - предвид нарушаване на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес /съгласно който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните - чл.6 ал.2 ГПК/, вкл. доколкото исковете не са разгледани на предявените основания и петитуми /в това число ответници/ и в посочената от ищеца поредност, както и че е очевидно неправилно. Извежда следните въпроси, за които сочи, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС /№.1-№.2/ и в противоречие с актове на КС на РБ или на Съда на Европейския съюз /№.3-№.4/: 1.“При определяне на действителното основание на спорното материално право съдът длъжен ли е да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита?“; 1.2.“Когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, постановеното решение допустимо ли е?“; 2.1.“Има ли правна норма, която да учредява възможност НС да отговаря пряко спрямо юридическите лица и граждани?“; 2.2.“Допустимо ли е предявяването на иск за обезщетение против държавата и против нейния орган, който е причинил вредите, в едно и също производство?“ /реш.№.71/6.04.20 по г.д.№.3804819, ІV ГО, реш.№.72/ 21.04.20 по г.д.№.2377/19, ІV ГО, реш.№.207/6.01.21 по г.д.№.4662/19, ІІІ ГО, реш.№.249/15.01.21 по г.д.№.4069/19, ІV ГО, реш.№.184/21.01.21 по г.д.№.2686/19, ІV ГО, реш.№.244/26.01.21 по г.д.№.1732/19, ІV ГО/; 3.“Разпоредбите на чл.35а и сл. ЗЕВИ, които са обявени за противоконституционни, прилагат ли се по иск за непозволено увреждане, който има за предмет приключили правоотношения по смисъла на ТР КС №.3/28.04.20 по к.д.№.5/09 и който е заведен след влизане в сила на решението на КС по чл.149 ал.1 т.2 КРБ, с което законовите норми са обявени за противоконституционни /РКС №.13/31.07.14 по к.д.№.1/14/ в случай, че НС не е уредило тези правоотношения по реда на чл.22 ал.4 ЗКС?“; 3.2. „Запазват ли се правните последици от приключили отношения от обявени за противоконституционни законови норми /нормите на чл.35а и сл. от ЗЕВИ/ в случай, че НС не е уредило тези отношения по реда на чл.22 ал.4 ЗКС и те станат предмет на бъдещи съдебни производства, образувани след влизане в сила на РКС по чл.149 ал.1-2 КРБ?“; 4.1.“Формалното бездействие на НС по чл.22 ал.4 ЗКС да уреди приключилите отношения от прилагането на обявените за противоконституционни законови норми води ли до отпадане с обратно действие на приложимостта на тези законови норми, въз основа на които са възникнали тези приключили правоотношения, в случай, че същите станат предмет на бъдещи съдебни производства, образувани след влизане в сила на РКС по чл.149 ал.1 т.2 ЗКС?“; 4.2.„Компетентен ли е гражданският съд да прецени вместо НС по вид и съдържание евентуалната правна уредба в хипотеза на чл.22 ал.4 ЗКС на приключилите правоотношения от прилагането на обявения за противоконституционен закон и дължи ли гражданския съд такава преценка?“; 4.3.“Мотивите на решението на КС, с което се обявява противоконституционност на закон по чл.149 ал.1 т.2 КРБ, предвиждат ли конкретен начин за евентуално уреждане по чл.22 ал.4 ЗКС на приключили отношения, неизпълнението на които води до отпадане с обратно действие на приложимостта на обявения за противоконституционен закон, въз основа на който са възникнали тези приключили отношения, в случай, че същите станат предмет на бъдещи съдебни производства, образувани след влизането в сила на РКС по чл.149 ал.1 т.2 КРБ?“. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение предвид вероятната му недопустимост /т.1 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС/. Въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционното решение, с което е налице произнасяне по главен иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.7 от Конституцията на РБ срещу ответник Народното събрание – при условие, че с исковата молба ищецът е предявил като главен иск такъв с правно основание чл.4 пар.3 ЗДЕС - излагайки подробни съображения във връзка с твърдяните нарушения на общностното право, и срещу ответник НС, а иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.7 от Конституцията е предявен, но като евентуален и с ответник Държавата, представлявана от министъра на финансите. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 185,06лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,