Определение № 24 от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2443/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ОББ АД против решение № 30/21г., постановено от Ловешки окръжен съд, с което са уважени исковете на И. М. И. по чл. 344, ал.1, т.1, 2 КТ. В изложението към жалбата е поискано допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи след преценка на доказателствата по делото, тъй като въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение по чл. 328, ал.2 КТ не е подписана от изпълнителния директор, с който е бил сключен новия договор за управление, но съдът не се е произнесъл по възражението, че банката има трима изпълнителни директори, но се представлява само заедно от двама от тях, и в случая инициативата за уволнението на ищеца е дошло от изпълнителния директор, с който е сключен нов договор за управление, но заповедта за уволнение е подписана от другите двама изпълнителни директори, съгласно представителната им власт и заради валидността на волеизявлението. Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, защото въззивният съд не е обсъдил възражението за представителната власт на изпълнителните директори на банката във връзка с валидността на заповедта за уволнение. За да уважи исковете на И. И. по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е бил служител от ръководството на предприятието, тъй като е заемал длъжността „директор на клон“ в клон Троян на ОББ АД; че с изпълнителния директор на банката Т. В. И., е сключен нов договор за управление; и уволнението на ищеца е било извършено в изискуемия 9- месечен срок след започване на изпълнение на договора за управление; но заповедта за уволнение не е подписана от изпълнителния директор Т. И., а от другите двама изпълнителни директори на банката. Според въззивния съд заповедта за уволнение е следвало да се подпише от изпълнителния директор Т. И.. В същото време въззивният съд не се е произнесъл по възражението на банката, че инициативата за уволнението на ищеца е дошла от изпълнителния директор Т. И. съгласно представен писмен документ по делото, а заповедта за уволнение е подписана от другите двама изпълнителни директори с оглед представителната им власт, за да се обезпечи валидността на заповедта за уволнение. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, защото съгласно трайно установената практика на ВКС по чл. 236 ГПК, въззивният съд е длъжен да обсъди всички относими доводи и възражения на страните след като извърши преценка на всички относими към предмета на делото доказателства. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО