Определение № 3694 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2927/2023 г.

Производството е по чл. 250, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 10086/11.06.2024 г., подадена от П. Д. К., с която е поискал допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1647 от 04.04.2024 г. Инвокира, че ВКС не се е произнесъл по касационна жалба - допълнение с приложени доказателства, възникнали след произнасянето на СГС. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определението, чието допълване се иска № 1647 от 04.04.2024 г., постановено по гр. д. № 2927/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о. е оставена без разглеждане касационната жалба на П. Д. К., срещу въззивно решение № 261668 от 11.03.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 10761/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 21.05.2019 г. по гр. д. № 58997/2017 г. на Софийски градски съд /поправено с решения от 31.102019 и от 17.06.2020 г. по делото по реда на чл. 247 ГПК относно допуснати очевидни фактически грешки/, в частта за отхвърляне на предявения от П. Д. К. срещу ЧСИ С. Я. иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди и касационното производство в тази част е прекратено. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 261668 от 11.03.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 10761/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 21.05.2019 г. по гр. д.№ 58997/2017 г. на Софийски градски съд /поправено с решения от 31.102019 и от 17.06.2020 г. по делото по реда на чл. 247 ГПК относно допуснати очевидни фактически грешки/, в частта за отхвърляне на предявения от П. Д. К. срещу ЧСИ С. Я. иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди. Доколкото правилата за допълване на решение не са изключени за определенията, настоящият състав намира молбата за допустима. Тя е подадена в едномесечния срок по чл. 250 ГПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Касационната жалба с приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е постъпила на 12.07.2021 г. На 28.02.2022 г. – след изтичане на срока за подаване на касационната жалба и без тя да е оставяна без движение за представяне на изложение /защото такова е представено с подаването й/, са представени „касационна жалба - уточнение“ и „касационна жалба - допълнение“. Последните са подадени след изтичане на срока, поради което наведените в тях доводи за допустимост на касационното обжалване не са обсъдени в определението по чл. 288 ГПК. Отделно от изложеното, с постановеното определение по реда на чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІІ г. о., се е произнесъл по всички въведени с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Посочено е, че не е налице и твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като са обсъдени и релевираните доводи в тази връзка. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК касационната инстанция е изразила формирана воля за недопустимост на касационното обжалване, като е обсъдила поставените от касатора въпроси. Формулираният в допълнението въпрос: „Какво е увреждането ми, когато има доказателства, че ответника по делото разполага с банковата ми сметка и задържа изчислената според него с нарочно постановление надвзета сума в продължение на близо 7 години без да превежда? Как следва да бъда обезщетен от лишаването ми от тези пари и съм се тревожил 7 години за тях?“ не обосновава общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо, молбата е неоснователна по двете посочени съображения, поради което следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение