Определение № 378 от 18.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3741/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Т. Н. Н., А. Н. Н. и Й. Н. Н., всички от [населено място], срещу решение от 04.10.2013 г. по гр. д. № 13682/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 35 състав решение от 08.05.2012 г. по гр. д. № 4010/2011 г. за отхвърляне на предявените от тях срещу [фирма], [населено място] частични искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на договор за строителство от 30.10.2008 г. в размер на 3000 евро за периода от 20.05.2009 г. до 22.07.2010 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Тази хипотеза е налице и в настоящия случай. Касае се за обективно и субективно съединени искове, които са с цена под установения в закона лимит. Предмет на касационната жалба са само част от предявените срещу ответника [фирма], [населено място] искове, а именно – исковете за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на процесния договор за строителство за сумата 3 000 евро, чиято левова равностойност е 5867.49 лв. С оглед цената на посочените искове, постановеното по тях въззивно решение е изключено от касационен контрол. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение