Определение № 47 от 15.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3011/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 264090/18.05.2021 г. на Р. Н. С. и М. Н. С. чрез пълномощника им адвокат А. Т. срещу въззивно решение № 260075/16.03.2021 г. по гр.д. № 221/2020г. по описа на Окръжен съд - София.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя се въпрос: По какъв начин следва да се отрази на правилността на решението разминаването между доклада по делото и мотивите на съдебния акт. Сочи се противоречие с решение № 19/05.02.2021 г. по гр. д. № 1680/2020 г. на ВКС, ІII г.о.; решение № 100/06.10.2020 г. по т. д. № 2133/2019 г. на ВКС, I т.о.; решение № 244/09.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, II т. о.; решение № 212/19.02.2021 г. по гр. д. № 859/2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 104/28.06.2017 г. по гр. д. № 60061/2016 г. на ВКС; решение № 100/06.10.2020 г. по т. д. № 2133/2019 г. на ВКС, I т. о.

Ответникът по касация община Своге, чрез пълномощника адвокат И. Ц., оспорва жалбата като неоснователна и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 15/20.01.2020 г., по гр. д. № 459/2019 г. на Районен съд – Своге, с което е уважен предявения от Р. Н. С. и М. Н. С. срещу община Своге положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на имот пл. № *с площ от 284 кв. м., находящ се в [населено място], между кв. 30 и кв. 36, както и в кв. 30 по ПУП, одобрен със заповед № 1684/22.06.1965 г. Вместо това е постановено решение, с което предявеният иск е отхвърлен.

Въззивният съд е приел, че в в първоинстанционното производство не е била разпределена доказателствената тежест за част от подлежащите на доказване обстоятелства, поради което е дал указания в тази насока и е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за момента на изграждане на процесната улица. С доклада по делото е указано на ищците, че в тяхна тежест е да докажат качеството си на собственици на процесния имот, включително да установят идентичност на имота по нотариален акт от 1958 г. с имоти на община Своге и конкретно застъпване, ако такова е налице. Ангажираните по делото доказателства не установяват така претендираното право на собственост. Ищците са част от наследниците на Н. С. К.. Не се установява, приживе К. да е бил собственик на процесния имот. Съгласно нотариален акт № 647/29.12.1958 г., т. I, дело № 946/1958 г., К. е закупил дворищен парцел *- планоснимачен № *от кв. 7 по регулационния план на [населено място], махала В. Т. с площ 800 кв.м. при съседи: улица, от две страни братя Ц. и Д. С., съставляващ част от нивата в м. "Л. р." с площ 1,2 дка. и граници С. Л., Б. В. и дере. Съгласно представената по делото СТЕ парцел *- * от кв. 7 е обозначен със светло лилав цвят и зелени цифри 1, 2, 3, 4, 1 на скицата - приложение № 3 към заключението, като към настоящия момент той съответства на УПИ **. Претендираният от ищците имот пл. № *с площ 284 кв.м. не е идентичен с УПИ (бивш парцел от кв. 7), като и двата имота не се застъпват с никоя своя част. Следователно, този нотариален акт не доказва претендираното от ищците право на собственост на наследодателя им върху процесния имот пл. № *, като по делото не са ангажирани други доказателства за установяване на това право. От заключението по СТЕ и скиците - приложения към него може да се направи извод, че имот пл. № *почти изцяло попада в границите на бивш имот пл. № *. За правото на собственост върху последния не са ангажирани доказателства, а предмет на представения от ищците нотариален акт са различни имоти - парцел *- * от кв. 7 с площ 800 кв.м., както и други имоти, чиято идентичност с процесния е останала недоказана.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Поставеният от касатора въпрос относно правилността на въззивното решение при наличие на разминаване между изготвения доклад по делото и изводите на съда не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът твърди,че с доклада по делото на ищците не е указано да установят идентичност на имота по нотариален акт от 1958 г. с имоти на община Своге, както и конкретно застъпване, ако такова е налице. Указания в този смисъл не били дадени и от въззивния съд.Въззивният съд е посочил, че указания са дадени на ищцовата страна. Въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС, вкл. и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Според него въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В конкретния случай въззивният съд е приел, че в първоинстаницонното производство не е била разпределена доказателствената тежест за част от подлежащите на доказване обстоятелства, поради което е дал указания в тази насока и е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за момента на изграждане на улицата, за която се твърди, че преминава през процесния имот. Той не е бил длъжен да дава указания относно установяване идентичността на имота по нотариален акт от 1958 г. с имоти на община Своге, както и конкретно застъпване, доколкото това е указано още от първоинстанционния съд с проекта на доклад по делото, обективиран в определение по чл. 140 ГПК от 04.11.2019 г. (обявен за окончателен с протоколно определение, постановено в о. с. з. на 19.12.2019 г.). С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че по поставения въпрос не следва да бъде допуснато касационно обжалване.

Липсва и основаниe за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен "contra legem", при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл или "extra legem", при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение - нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила - липса на мотиви на обжалвания акт, или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато на това основание.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

При този изход на спора в полза на община Своге следва да бъде присъдена сумата от 500 лева - разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.