Решение № 225 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 375/2010 г.

Решение № 225 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 375/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му юрк. Г. И., против решението от 16.12.2009 г. по гр. д. № 2894/2008 г. на Софийски градски съд, ВО, IV- Г състав, с което е оставил в сила решението от 07.07.2005 г. по гр. д. № 501/2005 г. на Софийски районен съд, 67 състав, в частта за уважаване на предявените от С. М. Р. против касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, третия за сумата 2808 лв., ведно със законната лихва, присъдени в полза на ищцата разноски 150 лв. и по сметка на съда 173 лв. държавна такса, и след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлената част по третия иск за разликата над 2808 лв. до 3369,60 лв. е присъдил тази разлика, равняваща се на 561,60 лв. върху тази сума, считано от 29.06.2007 г. до окончателното й изплащане, както и 360, 48 лв. разноски в полза на ищцата, и по сметка на съда 33,70 лв. държавна такса. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила- касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответницата по жалбата С. М. Р. изразява становище в писмен отговор за неоснователност на жалбата. С определение № 247 от 28.02.2011 г. Върховният касационен съд, състав на III г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса относно изискванията по отношение обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ. За да постанови обжалваното решение при повторно въззивно разглеждане на делото Софийски градски съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата е извършено в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като писмените й обяснения не са дадени с оглед образувано срещу нея дисциплинарно производство, а касаят вътрешна проверка. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в решенията по гр. д. № 1235/2002 г., гр. д. № 2460/2002 г., гр. д. № 1458/2002 г., и трите на ВКС, III г. о. Законът не предвижда образуване на дисциплинарно производство, в което да се искат обясненията. За да се счетат за изпълнени изискванията на чл. 193, ал. 1 ГПК е достатъчно обясненията на работника или служителя да са относно нарушението, за което е наложено наказанието, и да са достигнали до работодателя, за да може да извърши цялостна преценка на фактите, свързани с нарушението. В този смисъл е и разрешението, дадено с постановени решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, които служат за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата- по гр. д. № 1687/2009 г., гр. д. № 301/2009 г., гр. д. № 799/2009 г. на III г. о., по гр. д. № 826/2009 г., гр. д. № 1917/2010 г. на IV г. о. и др. Касационната жалба е основателна. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че относно нарушенията, описани в п. 1 и 2 на на заповедта за уволнение № 2464/25.11.2004 г., са изискани и дадени от ищцата писмени обяснения на 06.10.- 08.10.2004 г., които са били приложени към доклада за проверка № 53/03.11.2004 г. на Управление "Вътрешен контрол" в банката и посочени в мотивите на заповедта. Без значение е, че обясненията са дадени през време на проверката. Изискването по чл. 193, ал. 1 КТ за приемане на писмените обяснения на работника е изпълнено по отношение на тези нарушения, описанието на които в заповедта е в съответствие с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, а изводът на въззивния съд в противен смисъл е неправилен. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество от ВКС. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищцата като "специалист индивидуално банкиране" във Филиал Б. София Руски паметник е изготвила договори за кредитни карти през 2004 г. без да е изискала задължителните документи за тяхното издаване- искане, семеен бюджет, копия на лична карта, документи за доходите на клиентите, не е идентифицирала клиентите, с което е нарушила установените в банката- ответник по исковете правила за издаване на кредитни карти и проверка на клиентски данни, с които е била запозната. Създала е условия за неоснователно облагодетелстване на трети лица за сметка на банката и за причиняване на щети при евентуално непогасяване на задълженията по тези кредитни карти. Осъществени са фактическите състави по чл. 187, т. 3 предл. второ и т. 8 предл. първо КТ. Касае се за тежки дисциплинарни нарушения, отнасящи се за голям брой договори за големи суми, които обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответницата по касация следва да заплати на касатора разноски- адвокатско възнаграждение за инстанциите, в които е защитаван от юрисконсулт, в размер на 1408,68 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение