Определение № 1735 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2365/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. К., чрез адвокат Ч. Д., срещу решение № 3549 от 01.12.2022 г. по в.гр.д.№ 11077/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20127564 от 31.05.2021 г. по гр.д.№ 70120/2019г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Д. К. срещу “Първа инвестиционна банка”АД иск с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане на ответното дружество да предаде на ищцата владението върху недвижим имот – апартамент № 5,6 на четвъртия етаж, в сградата на [улица], [населено място], със застроена площ от 141.40 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ * – за имоти *****, и студио с площ от 45 кв.м., находящо се в подпокривното пространство на същата сграда.

Твърди се, че към провеждане на публичната продан действието на вписването на ипотеката върху процесния имот е отпаднало поради неподновяване на вписването в срока по чл. 172 ЗЗД, което е довело до провеждане на принудителното изпълнение по отношение на несеквестируем имот, в нарушение на чл. 447, т. 7 ГПК, и незаконосъобразност на възлагателното постановление. Твърди се необоснованост на извода на съда, че с проведения от съдебния изпълнител, на 17. 06. 2021 г., въвод във владение не е отнето владението на имота от ищцата С. К., както и противоречие с чл. 486 ГПК на извода на съда, че имотът е владян от сина на ищцата Ю. И., назначен от съдебния изпълнител като пазач на имота до провеждане на публичната продан. Сочи се и допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, изразяващо се в необсъждане на твърденията на ищцата за незаконосъобразност на редица действия на съдебния изпълнител, въведени с исковата молба и поддържани с въззивната жалба, което е от значение при преценка основателността на иска. Поддържа се, че върху процесния имот е било насочено принудително изпълнение и по друго изпълнително дело (изп.д. № 20128440402076), с ипотекарен длъжник ищцата, което е било спряно заради наложена от съда обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“. Независимо от това, заобикаляйки закона, съдебният изпълнител, по изп.д. № 2012 28440402076, по което ищцата е длъжник, е насочил изпълнението върху същия имот, изнесъл го е на публична продан и го е възложил на взискателя. Като допуснати от съдебния изпълнител нарушения се сочат и определяне цената на имота под данъчната оценка при провеждането на първата публична продан.

Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по поставени процесуалноправни и материалноправни въпроси, отмяната му и уважаване на предявения иск.

Насрещната страна “Първа инвестиционна банка”АД, в депозиран отговор, чрез юрисконсулт В. В., поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за правилност на същото.

Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК, съобрази следното:

Въззивния съд е приел, че владелческият иск е предявен в преклузивния шестмесечен срок по чл. 75 ЗС.

Приел е за установено от фактическа страна, че изпълнително дело № 20128440402076 по описа на ЧСИ С. Я. е образувано по молба на “Първа инвестиционна банка”АД, с приложен към същата изпълнителен лист от 20.01.2009 г., издаден по ч.гр.д.№ 42535/2008 г. по описа на СРС, 36 състав, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която С. К. е осъдена да заплати на “Първа инвестиционна банка”АД сумите: 110923.17 евро просрочена главница, 21542.72 евро просрочена договорна лихва за периода 21.02.2007 г.- 05.12.2008 г., 5605.31 евро неустойка за периода 21.02.2007 г. - 05.12.2008 г., дължими по договор за банков кредит № КР-АА-23/18.11.2003 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.12.2008 г. до окончателното им изплащане. С решение № 50 от 06.01.2015 г. по гр.д.№ 14417/2012 г. на Софийски градски съд, I ГО, 3 състав, влязло в сила на 27.02.2017 г., е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че С. К. дължи на “Първа инвестиционна банка”АД по договор за банков кредит № КР-АА-23/18.11.2003 г. сумата 110923.17 евро просрочена главница, ведно със законната лихва от 05.12.2008 г. (подаване на заявлението по чл. 417 ГПК) до окончателното плащане. На 09.12.2009 г. е издадено постановление за налагане на възбрана и за насрочване на публична продан на процесния апартамент. На 09.08.2012 г. е извършен опис и оценка на процесния имот и същият е оставен в държане на Ю. В. И., син на ищцата, определен за пазач на имота.. С постановление за възлагане на недвижимия имот от 04.03.2013 г., влязло в сила на 20.02.2019 г., процесният апартамент е възложен на взискателя “Първа инвестиционна банка”АД. С протокол за въвеждане във владение на недвижим имот от 17.06.2019 г. процесният апартамент е бил отнет от Ю. В. И., пазач на имота, и предаден на “Първа инвестиционна банка”АД.

От правна страна съдът е приел, че предявеният иск по чл. 75 ЗС е неоснователен. Прието е, че лишаването на владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху имота представлява нарушение по смисъла на чл. 75 от ЗС и в случаите, когато лишаването е извършено на основание протокол на съдебен изпълнител за въвод във владение, когато този въвод е незаконосъобразен. Пропускът на владелеца да обжалва въвода във владение в предвидения в процесуалния закон срок не го лишава от възможност да се защити срещу този незаконен въвод с иск по чл. 75 от ЗС, когато е владял имота в продължение на повече от 6 месеца преди отнемане на владението. В подкрепа на този извод на съда е и изричната разпоредба на чл. 358 ГПК, която не урежда нов вид иск за защита на нарушено владение, а само посочва какви са правомощията на гражданския съд в производство по предявени искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС, когато се твърди от ищеца, че владението му върху имота е било отнето по нареждане или със съдействието на съдебен изпълнител или друг държавен орган. Съдът е приел за недоказани предпоставките на чл. 75 ЗС за уважаване на предявения владелчески иск, тъй като въводът във владение на процесния апартамент, извършен от съдебния изпълнител, е законосъобразен. За неоснователен е възприет доводът на ищцата за незаконосъобразност на извършените от частния съдебен изпълнител С. Я. изпълнителни действия по изпълнително дело № 20128440402076, включително и въвод във владение, поради извършването им при спряно, на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 - наложена от съда обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, производство. Принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело, по което е издаден и протоколът за въвод във владение, е било спряно в периода 11. 03. 2013 г. – 18. 05. 2018 г., на основание издадена обезпечителна заповед по гр. д. № 16885/2011 г. на СГС, а действията по насочване на изпълнението към процесния имот, налагането на възбрана, извършването на опис и оценка на същия, насрочването и провеждането на публична продан са извършени преди спирането и след възобновяване на принудителното изпълнение по посоченото изп.д. № 20128440402076. Делото е приключило с възлагане на имота на взискателя и с извършено от съдебния изпълнител разпределение на постъпленията.

Въззивния съд е констатирал, че в по-голямата си част представените писмени доказателства касаят друго изпълнително дело - изпълнително дело № 20098440400003 по описа на ЧСИ С. Я., въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 28305/2008 г. на Софийски районен съд, 39 състав, въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 28305/2008 г. на Софийски районен съд, 39 състав, издадена в полза на банката срещу “Юпитер Лизинг”ООД за неплатени суми по договор за овърдрафт № 00-РО-АА-0471/19.07.2004 г., вземанията по който са обезпечени с учредена от ищцата договорна ипотека върху същия имот. С решение от 21.04.2010 г. по дело № 83/2009 г. на ОС – Благоевград, постановено по реда на чл. 422 ГПК, е признато за установено съществуването на вземането на банката срещу “Юпитер лизинг”ООД по договор за овърдрафт в размер на 5901544.09 лева главница, ведно с лихва от 16.09.2008 г. до изплащането й, за която е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 28305/2008 г. на СРС. По това изпълнително дело опис и оценка на имота е извършен на 29. 09. 2011 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси във връзка с основанията по чл.280, ал.1, точка 1 ГПК (въпроси 1-11) и чл.280, ал.1, точка 3 ГПК (въпроси 12-14):

1. Длъжен ли е въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка, и доводите и възраженията на страните.

2. „Когато изпълнението касае недвижим имот във връзка с който има предявен иск за установяване, че ипотечното право по отношение на “Първа инвестиционна банка”АД е загубило своето действие във връзка с изпълнително дело № 20098440400003 и по отношение на него е допусната обезпечителна мярка спиране на изпълнението, дава ли право на съдебния изпълнител да извършва принудително изпълнение срещу същия имот по изпълнително дело № 20128440402076, което е заведено по-късно.“

3. „След като в имотния регистър по партидата на недвижимия имот, предмет на делото и собственост на С. К., е оповестено на 13.04.2017 г. заличаване на договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 23, том ІІІ, рег.№ 5002, дело № 346/2004 г. във връзка с обезпечаване на чужд дълг във връзка с договор за банков кредит № 00РО-аа-0471/19.07.2004 г., предмет на изпълнително дело № 20098440400003, “Първа инвестиционна банка”АД има ли качеството на присъединен взискател по отношение на заличената ипотека върху имота на С. К. във връзка с изпълнително дело 20128440402076, което е образувано по-късно и е извършено разпределение с Протокол от 28.05.2018 г.“

4. „Когато несъществуването на изпълняемото право е установено при висящо изпълнително производство по отношение на процесния имот във връзка с изпълнително дело № 20098440400003, следва ли по отношение на ищцата последното да се прекрати, а правните последици на извършените изпълнителни действия се заличават с обратна сила /чл. 433, ал.3 ГПК/ към дата на заличаване на ипотеката (13.04.2017г.), ЧСИ Я. не е извършил тези действия в нарушение на закона и задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно дело № 4 от 2017 г. на ОСГТК.“

5. „След като с решение на СГС по гр.д.№ 3447/2019 г. е постановено прекратяване на изпълнително дело № 20098440400003, считано към 27.05.2011 г., на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, следва ли съдебният изпълнител да се съобрази с постановките на т.10 на ТР № 2/2013 г. при прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и извършените изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила, видно от представените доказателства с отговора на исковата молба ЧСИ не е обезсилил извършените действия.“

6. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 61, ал.1 от ГПК по отношение на изпълнителното производство във връзка с изпълнително дело № 20128440402076 във фазата на невлязло в сила постановление за възлагане“.

7. „Правилно ли е приложил съдебният изпълнител разпоредбата на чл. 61 ГПК, като не е извършил администриране на постановлението за възлагане, като е спрял изпълнението по изпълнителното дело на основание издадената обезпечителна заповед от 07.03.2013 г., без да отчете, че администрирането на постановлението за възлагане не представлява изпълнително действие съобразно конкретно посочените такива в т.10 от ТР № 2/2013 г.“

8. |“В случай, че отговорът на поставения въпрос № 6 е отрицателен и съдебния изпълнител неправилно е приложил нормата на чл. 61 ГПК, какви са правните последици и може ли постановлението за възлагане да има вещнопрехвърлителен ефект за взискателя към 20.02.2018 г., като се отчете фактът, че гаранционно-обезпечителната функция на законната ипотека № 254030/19.11.2003 г., том 008, акт № 172/2003 г. с дв.вх.рег.№ 44810/19.11.2003 г. е отпаднала към 19.11.2013 г.“

9. „След като ипотека № 254030/19.11.2003 г., том 008, акт № 172/2003 г. с дв.вх.рег.№ 44810/19.11.2003 г. не е била подновена в срока по чл. 172 ГПК към дата на влизане в сила на постановлението за възлагане, “Първа инвестиционна банка”АД разполага ли с ипотечно право по отношение на процесния имот, като се има предвид, че същата е заличена по реда на чл.22 от ПВп.“

10. „В случай, че отговора на въпрос № 8 е, че към дата на влизане в сила на постановлението за възлагане е отпаднало действието на ипотеката, поради неподновяването й, процесният имот трансформирал ли се е в несеквестируем, отчитайки факта, че е единствено жилище на ищцата.“

11. „При определяне на оценката на недвижимия имот, следвало ли е съдебният изпълнител да се съобрази с данъчната оценка на имота, като определи пазарната цена в съответствие с размера на обезпеченото вземане и пазарните условия.“

12. „Отнета ли е фактическата власт върху имота на ищцата, след като имотът е възложен по пълномощия от нея на сина й, който е назначен за пазач на имота и как кореспондира това с чл. 486 ГПК.“

13. „Допустимо ли е при наличието на акт за собственост на процесния имот, с който ищцата легитимира владелческите си права, да бъдат отнети чрез назначаване на пазач, упълномощен от нея.“

14. „Назначаването на пазач, упълномощен от ищцата, променя ли действителния владелец на имота, който се легитимира с акт за собственост.“

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси № № 1-11.

Съгласно практиката на ВКС, при предявен иск по чл. 75 ЗС, вр. чл. 358 ГПК, трябва да се провери законосъобразността на извършения от съдебния изпълнител въвод във владение по чл. 498 ГПК. Проверката, която съдът извършва в това производство, е ограничена. Съдът не може да проверява законосъобразността на действията на съдебния изпълнител до момента на извършване на публичната продан. С влизане в сила на постановлението за възлагане публичната продан се стабилизира и при предявен иск по чл. 75 ЗС законосъобразността на извършения по реда на чл. 498 ГПК, на основание влязлото в сила възлагателно постановление, въвод във владение би могла да се преценява на ограничен брой основания: дали имотът не е възложен на привиден кредитор (в която хипотеза възлагането не би произвело вещен прехвърлителен ефект - т. 1 на ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, и би била налице липса на основание за съдебния изпълнител да извърши въвод на купувача във владение на продадения имот); дали публичната продан не е недействителна на някое от основанията по чл. 496, ал. 3 ГПК – поради допуснато нарушение на чл. 490 ГПК или поради невнасяне на цената (съгласно т. 3 на ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК, недействителността на публичната продан по чл. 496, ал. 3 ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства, следователно и в искови производства по чл. 75 и чл. 76 ЗС ), в който случай последващите действия на съдебния изпълнител по въвода на купувача във владение също биха били незаконосъобразни. Преценка за законосъобразност на извършения от съдебния изпълнител, по реда на чл. 498 ГПК, въвод във владение, на други основания, не би могла да се извършва в исково производство по чл. 75 ЗС. Ако имотът не е възложен на привиден кредитор и публичната продан не е недействителна на някое от посочените основания, то с влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота – чл. 496, ал. 2 ГПК. След като е станал собственик на възложения имот, той има и правомощието владение и не може да бъде отстранен от същия с владелческите искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС. В този смисъл са определение № 60244 от 04. 06. 2021 г. по гр. д. № 1374/2021 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 28 от 23. 01. 2012 г. по ч. гр. д. № 497/2011 г. на ВКС, 1 г.о. и др.

Въпроси № № 1-11 са поставени във връзка с оплаквания на касатора за допуснати от съдебния изпълнител нарушения при подготовката и провеждането на публичната продан, различни от посочените по горе, поради което същите не са свързани с предмета на предявения иск по чл. 75 ЗС, не са обуславящи изхода на спора по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и не представляват обща предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, която би могла да обуслови допусне на касационно обжалване на въззивното решение.

Останалите въпроси от изложението също не предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Няма колебание в практиката на ВКС, че при посесорните искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС ищецът доказва факта на владението и факта на нарушението. Назначеният за пазач държи имота въз основа на акт на съдебен изпълнител, постановен с оглед нуждите на изпълнителното производство, като допуснатата обезпечителна мярка има привременен характер и не променя действителния владелец на имота (в този смисъл са решение № 190 от 09.10.2013 г. по гр.д.№ 948/2011 г. на ВКС,ІІ г.о и решение № 172 от 26.02.2010 г. по гр.д.№ 156/2009 г. на ВКС, І г.о.). В случая, решаващия извод за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 75 ЗС е законосъобразността на извършения въвод.

По изложените съображения не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото жалбоподателката С. Д. К. ще следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 НЗПП, да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,