Определение № 3929 от 06.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1582/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Й. И., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 182 от 27.10.2022 г. по гр.д.№ 342/ 2022 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Сливенски окръжен съд по гр.д.№ 570/ 2021 г. и като краен резултат Застрахователно дружество „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на И. И. 90 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт на дъщеря й С. Н. Н., вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, осъществило се на 11.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството по делото в двете инстанции. Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника само в частта, в която искът е уважен за разликата над 60 000 лв, поради което е влязло в сила в частта, в която искът е уважен до този размер. Въззивното решение не е обжалвано от ответника, не съществуват съмнения по валидността му, поради което е влязло в сила в частта, в която искът е уважен до размер 90 000 лв. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол жалбоподателката поставя правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразяват при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на пострадал при ПТП при предявен пряк иск срещу застраховател по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“; в същата хипотеза длъжен ли е съдът да съобрази нормативно определените лимити за плащане по тази застраховка, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси и да изложи конкретни съображения, а не само да посочи формално, че ги взема предвид; длъжен ли е съдът при определяне на размера на обезщетението да направи съвкупна преценка на всички, конкретно съществуващи обективни обстоятелства и да изложи съображения в мотивите към решението си за тяхното значение, включително като има предвид обстоятелствата във връзка с настъпила смърт на дете; нарушава ли се принципа за справедливост при определяне на размер на обезщетение много по-нисък от определяният в аналогични случаи и от лимитите за плащане от застрахователя; и следва ли майката да доказва особени обстоятелства, обосноваващи особената й уязвимост като преживяла своята дъщеря. Жалбоподателката поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, същевременно че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Застрахователно дружество „Бул инс“ АД оспорва жалбата с доводи, че въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, без да вземе изрично становище по наличието на основания за допускане на касационното обжалване. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въззивният съд приел, че няма спор между страните относно извършеното от водач на лек автомобил БМВ 318 с рег. [рег.номер на МПС] деяние, неговата противоправност и вината на водача. Нямало спор и относно причинно-следствената връзка между катастрофата и смъртта на С. Н., както и относно правото на майка й за обезщетение за неимуществени вреди. С порни по делото били само въпросите за размера на обезщетението и за наличието на основанията по чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляването му. Относно първият спорен въпрос съдът посочил, че понятието “справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране било обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за които били нормативно определените лимити на застрахователните покрития. Съдът съобразил още, че ищцата загубила дете – дъщеря, която към момента на смъртта си била навършила едва 17 години. Такава загуба била тежка, опустошителна, непоправима и безвъзвратна. Съобразил, че преди смъртта на С. отношенията между майка и дъщеря били близки, основани на взаимна обич и подкрепа. Смъртта на дъщерята травмирала тежко нейната майка и е причинила дълбока скръб. Съобразявайки тези обстоятелства и лимита на застрахователно покритие, индициращ икономическите условия към 2021 г., съдът намерил, че 180 000 лв за обезщетяване на неимуществените вреди на майката е сума в справедлив размер. По възражението на ответника за съпричиняване съдът посочил, че от неоспореното заключение на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза установява, че към момента на произшествието пострадалата е пътувала на предната пътническа седалка в лекия автомобил без поставен предпазен колан. Автомобилът бил оборудван с такъв, а неизползването му съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.137а ал.1 ЗДвП, без да били налице основания за прилагане на изключенията по чл.137а ал.2 ЗДвП. След като автомобилът напуснал пътното платно и се ударил в електрически стълб в областта на задната дясна врата, пострадалата изпаднала от купето на автомобила и попаднала под лекия автомобил. При това тя получила наранявания, несъвместими с живота. Ако тялото й било обезопасено срещу изпадане от автомобила чрез колан, то конкретните травми не биха били настъпили. Купето на автомобила претърпяло само незначителни външни деформации при удара и водачът му нямал наранявания, поради което непоставянето на обезопасителен колан съществено допринесло за вредоносния резултат. Затова обезщетението, дължимо на ищцата, следвало да се намали на основание чл.51 ал.2 ЗЗД с 50 % - от 180 000 лв. на 90 000 лв. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, последните два от поставените в изложението на жалбоподателката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси са необуславящи. Във въззивната жалба на ищцата не се съдържат доводи, че първата инстанция е нарушила принципа за справедливост при определяне на размера на обезщетението, като го е фиксирала в размер много по-нисък от определяният в аналогични случаи и от лимитите за плащане от застрахователя, нито е посочила сходни случаи, при което е присъждано различно по размер /много по-високо/ обезщетение. Въззивният съд, който е ограничен в произнасянето си по правилността на обжалваното пред него решение от разпоредбата на чл.269 ГПК, не би могъл да даде правни разрешения по въпроси, с които не е сезиран от страната. А след като не е разрешавал такива въпроси, те не обуславят решението му; поставянето им за първи път в касационното производство е недопустимо. Същото се отнася за питането следва ли майката да доказва особени обстоятелства, обосноваващи особената й уязвимост като преживяла своята дъщеря. Нито такъв довод има във въззивната жалба, нито в мотивите на обжалваното решение се съдържа такова разрешение, затова и този въпрос не е обуславящ. Останалите формулирани правни въпроси са обуславящи, но са разрешени от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС /включително тази, на която се позовава жалбоподателката в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК/. Тези въпроси освен това нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Допълнителните основания по т.1 и т.3 на ал.1 са несъвместими – въпросите биха били от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по разрешаването им няма установена практика или има такава, но тя се нуждае от осъвременяване. След като самата жалбоподателка твърди, че е налице установена практика, с която въззивният съд не се е съобразил, и която практика не се нуждае от осъвременяване, липсата на допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 следва само от съдържанието на изложението й по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Не е налице и допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Съдът е съобразил установената практика, че за да определи справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за търпени неимуществени вреди дължи изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” /решение № 50042/ 10.05.2023 г. по т.д.№ 342/ 2022 г., І т.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/. Така установената практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение, поради което не е налице допълнителното основание по т.1 ал.1 на чл.280 ГПК и няма основания касационното обжалване да бъде допуснато по обуславящите правни въпроси. По тези съображения Върховният касационен съд