Определение № 573 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 328/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от главния изпълнителен директор Б. Ж. Л. М. чрез юрисконсулт З. И. Ш. против определение № 16727/15.11.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр.д. № 10753/2011 г.. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Насрещната страна Р. Д. Я. е отговорил в срока по чл. 276 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 275 ГПК от легитимна срана срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд - материалноправният спор е по оценяем иск над 5000 лв. по гражданско правоотношение. Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, като правният въпрос, уточнен от съда е дали въззивната инстанция по частно гражданско производство следва да прави преценка по правно значими факти въз основа на всички данни по делото, включително и тези, приложени в първоинстанционното дело. Въпросът е от значение за постановения резултат и разглеждането му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, като отговора е утвърдителен. Съдът, за да установи релевантните факти и обстоятелства за съответния спор, включително и развит по частна жалба, трябва да обсъди всички доводи и твърдения на страните и събраните доказателства по делото във всички инстанции. Важното е те да са относими и допустими. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С атакуваното определение въззивният Софийски градски съд е потвърдил разпореждане на Софийски районен съд, с което е върната въззивната жалба на [фирма], София срещу решение от 29.03.2010 г. по гр.д. № 38000132/2005 г. Съдът установил, че въззивната жалба е оставена без движение от районни съдия с указание да се внесе дължимата държавна такса по сметка на Софийски градски съд. С разпореждане от 22.06.2011 г. жалбата е върната поради неизпълнение на указанието. Въззивната инстанция приела, че таксата е внесена от [фирма], София, но страната е представила доказателства за изпълнение едва с частната жалба в производството пред Софийски градски съд. Този извод е неправилен. С частната жалба търговското дружество, в подкрепа на оплакването, че е изпълнил в срок указанието за внасяне на такса, е представило ксерокопие от платежния документ. Въззивният съд в противоречие с дадения от настоящия състав отговор по процесуалноправния въпрос, не е разгледал доказателствата, намиращи се в първоинстанционното дело. На л. 102 от същото е пришит оригинала от платежния документ. Той е представен в канцеларията на районния съд като приложение към нарочна молба от юрисконсулт М. Т., с която тя уведомява съда, че е изпълнила указанието и представя доказателства за това /л. 101 по делото/. Върху молбата няма входящ номер, нито дата на постъпване, но пропуските в канцеларията на съда, не могат да се вменяват в тежест на страните. От друга страна, настоящият състав намира, че разпореждането до търговското дружество да внесе държавна такса по въззивната жалба е изпълнено в срок. Съобщението с указанията на съда са връчени редовно на 31.05.2010 г. Плащане е сторено още преди това – на 28.05.2010 г. Видно от пощенския плик към молбата на юрисконсулт Т. с платежния документ, доказателства за плащането са изпратени по пощата на 02.06.2010 г., т.е. това е и момента, в който следва да се приеме изпълнението. Нещо повече, районният съдия сам е приел, че нередовността на въззивната жалба е отстранена в срок и с разпореждане от 08.06.2010 г. е продължил действия по администрирането й– изпратил е копие от същата за връчване на Р. Я., като му дал срок за отговор. Въпреки тези данни, на 22.06.2011 г. е постановено разпореждане за връщане на въззивната жалба от Софийски районен съд, като няма съображения, а и доказателства, които да променят гореустановеното за датата, на която страната е уведомена да плати държавна такса, има ли изпълнение, кога и представени ли са в срок доказателства за плащането. Въззивният Софийски градски съд, като е потвърдил разпореждането на Софийски районен съд е постановил неправилен съдебен акт, който трябва да се отмени и делото да се върне на първата инстанция за администриране на въззивната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение