Определение № 3471 от 09.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1447/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба ЕТ „ММ – М. Й. – А. И.“, [населено място] / н/ против решение №12 от 12.02.2025г. по т.д. №195/24г. на Бургаски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Д. Й. е посочил основанието по чл..280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Посочено е още, че били налице предпоставки по чл.281 т.3 ГПК. Също така лаконично е поддържано, че с оглед така изложеното, апелативният съд не е направил „правилно тълкуване на закона“ и не се е съобразил със задължителната практика на Върховния касационен съд“. Посочено е още, че „ абсолютно същата фактическа и правна обстановка“ била възприета и в решение 45/22 по т.д. №917/20г. и решение № 147 /18г. по т.д. №2530/16г. на ВКС, І т.о. Заявено е, че решението на въззивния съд било и очевидно неправилно, тъй като „ изложените изводи не кореспондирали на фактическа обстановка по спора“. Не били обсъдени поотделно и в съвкупност писмените доказателства и твърденията на страните, за което съдът имал процесуално задължение. Други доводи не са изложени. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, предл. 3-то ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. Общото основание е задължителна предпоставка за преценката относно допускане на решението до касационно обжалване. Такъв въпрос задължително се формулира от касатора, а липсата му съставлява самостоятелно основание за недопускане на решението до касационно разглеждане. В случая касаторът не е поставил правен въпрос. Поддържал е допълнителен критерий, който лаконично е посочил като идентичност на разрешения спор със спорове по приключили с постановени решения № 45/22 по т.д. №917/20г. и решение № 147 /18г. по т.д. №2530/16г. на ВКС, І т.о. Макар и ирелевантно, с оглед липсата на общо основание следва да се отбележи, че и този лаконичен довод е фактически неверен, тъй като цитираните решения третират различни правни спорове от разглеждания – така - решение № 45/22 по т.д. №917/20г. третира спор по чл.59ЗБН, а решение № 147 /18г. по т.д. №2530/16г. на ВКС, І т.о. разглежда спор по чл.135 ЗЗД във връзка с недействителност на апортна вноска. Т.е. дори и да беше въведено общо основание с така посоченото, касаторът не защитава и допълнителен критерий. Касаторът, чрез пълномощника си е поддържал основание чл.280,ал.2 ГПК, уточнено в изложението като „очевидна неправилност“, по което е посочил че „ изложените изводи не кореспондирали на фактическа обстановка по спора“, не били обсъдени поотделно и в съвкупност писмените доказателства и доводите на страните, за което съдът имал процесуално задължение. Или изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. Ирелевантно към тази фаза на касационното производство остава общо изразеното разбиране за неправилност на решението. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение