Определение № 5178 от 12.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2992/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Прокуратура на Република България срещу решение № 615/13.05.2025 г. по гр.д.№ 617/2025 г. на Апелативен съд София в частта, в която се отменя решение № 7121 от 20.12.2024 г. по гр.д.№ 6820/2022 г. на Софийски градски съд и се уважава иск на А. Х. С., за обезщетение на неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, над сумата 30 000 лева до 50 000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 28.06.2022 г., до изплащането. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите: Следва ли при определяне на обезщетение за неимуществени вреди да се извърши преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл.52 от ЗЗД и как се определя общественият критерий за справедливост,по смисъла на чл.52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл4 от ЗОДОВ. Според касатора поставените въпроси са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд. От А. Х. С., чрез адвокат М. П. от АК-София, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и претендира разноски по делото. За да постанови решението, въззивният съд приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като на ищцата е повдигнато обвинение на 09.04.2020 г. за престъпление по чл.326, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, по пр.пр.№ 15554/2020г. на СРП, но производството е приключило с оправдателна присъда на Софийски районен съд по НАХД № 1498/2020 г., потвърдена с влязло в сила решение № 87/28.07.2021 г. на Софийски градски съд. С оглед на конкретните обстоятелства за тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване и наложената спрямо нея мярка за неотклонение „парична гаранция” 20 000 лева, съобразявайки последиците от негативното, дискредитиращо въздействие върху здравословното състояние на лице, което е заемало отговорни длъжности, според въззивния съд, справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 50 000 лева, а претенцията до пълния предявен размер е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнения, съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпрос за критериите, при които се определя справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, тъй като в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение