Определение № 5904 от 17.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 493/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Б., чрез процесуалния си представител адв.Т. Р. от АК – [населено място], срещу решение №273/05.11.2024г. по в.гр.д.№262/2024г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №200/24.04.2024г., постановено по гр. дело № 2908/2022г. по описа му в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. Г. Б. срещу Община Монтана положителен установителен иск.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК.Поставят се следните въпроси:

1/Кога дворищнорегулационния план следва да се счита за приложен, при действието на ЗТСУ/отм./ в редакцията му в периода 1986г.-1994г.

2/Отпадат ли с обратна сила отчужденията по предходна регулация, ако до приемане на новия дворищнорегулационен план, предходната регулация не е била приложена, т.е. действието й подчинено ли е на условие от прекратителен характер.Отпадането с обратна сила на отчужденията по неприложена предходна регулация, възстановява ли правото на собственост, такова каквото то е било по последната приложена регулация.Възстановяване правото на собственост, такова каквото то е било по последната приложена регулация, когато се изготвя нов дворищнорегулационен план, в случай, че предхождащата го регулация не е приложена, по силата на закона ли настъпва или е необходимо обжалване на новия план или друга нарочна процедура.

Навеждат се и доводи, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Ответникът по касация Община Монтана не е депозирала отговор на подадената касационна жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за безспорно е установено, че ищецът Б. Г. Б. е наследник, заедно със своя брат Т. Г. Б. на Н. Т. П., починала 2003г.

С договор за издръжка и гледане от 09.05.1986г., извършен в нотариална форма, Н. Т. е придобил от родителите си Т. Б. Ц. и Х. М. Ц. право на собственост върху 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 1860 кв.метра, образувано по разширението на плана на [населено място], кв. М. К., съставляващо имот пл.№*, парцел *, кв.*, ведно с жилищна сграда, сушина- стопанска постройка, кочина и клозет, и трайни насаждения, намиращи се откъм улица с ОК *в стеснената част на парцела, цялата при съседи улица, дол, шосе и П. В..Безспорно е, че Т. Б. Ц. се е легитимирал като собственик на прехвърления имот с НА от 08.04.1986г., издаден по обстоятелствена проверка, с който е признат за собственик по наследство и давност.Няма спор между страните и е установено от събраните доказателства, че недвижимият имот, придобит от Н. Т. е описан по одобрения за града 1927г. регулационен и кадастрален план.

Прието е за установено още, че парцел *, кв. *по плана на града от 1927г. е съсобствен между А. Б. Ц., Т. Б. Ц. и Г. Б. Ц., видно от приложеното решение от 28.12.1971г. на Михайловградски районен съд по гр.дело № 654/1971г., с което между тези страни е допусната делба и парцела е поставен в общ дял при равни права, както всеки от съделителите е получил в индивидуална собственост извършените от него подобрения в имота, а именно Т. Ц. -масивна жилищна сграда, сушина, кочина, клозет и трайни насаждения, А. Ц. – масивна жилищна сграда, сламник, курник, кочина, клозет и трайни наслаждения и Г. Ц. – масивно жилище, насаждения, сламник, курник, кочина и клозет.

На 15.10.1986г. за кв. М. К., [населено място] са одобрени нови кадастрален и регулационен план, според предвиждания на който от имот пл.№*, кв.*по плана от 1927г. са създадени три дворищни регулационни парцела с номера *, * и *, кв. *и е предвидена улица с ОК *.На 07.04.1994г. са одобрени нови кадастрален и регулационен план, по който новообразуваните три парцела по плана от 1986г. са с номера *, * и *, кв. *, като улицата е с ОТ *до ***.

При действието на плановете от 1986г. А. Б. Ц. с НА от 26.12.1988г. е признат за собственик по наследство и давност върху недвижим имот пл.№*, включен в парцел *, кв.*с площ 572 кв.метра, ведно с построената в него жилищна сграда при съседи на парцела от две страни улица, Г. Б. Ц. и река.При действието на плановете от 1994г. Г. Б. Ц. с НА от 25.07.1997г. е признат за собственик по давност, наследство и делба на дворно място пл.№ *, образуващо парцел *, кв. *, цялото с площ 793 кв.метра, ведно построените в него жилищна сграда, лятна кухня, паянтова стопанска постройка и други подобрения при съседи от една страна улица, А. Б. Ц., дол и река, като на 30.07.1997г. имотът е продаден на П. Г. Ц..По делото няма доказателства до смъртта си през 2003 г. Н. Т. да е оспорвала придобитото от Г. Ц. и А. Ц. право на собственост върху имотите по горепосочените нотариални актове .Няма доказателства и за обжалване на одобрените през 1986г. и 1994г. планове.

През 2006г. за [населено място] са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри, според които имот пл. № *по кадастралния план от 1994г., УПИ *, кв. *по действащия регулационен план от 1994г. е получил идентификатор *, записан на А. Б. Ц., имот пл. № *по кадастралния план от 1994г., УПИ *, кв. *по действащия регулационен план от 1994г. е получил идентификатор *, записан на Г. Б. Ц., а имот пл. № *по кадастралния план от 1994г., УПИ *, кв. *по действащия регулационен план е с идентификатор *, записан на Н. Т. П..Улицата с наименование К. Ч. е получила идентификатор *, цялата с площ 3593 кв.метра с предназначение –за второстепенна улица, като видно от приложената на л. 55 скица в частта до имот с кратки идентификатори *и ***улицата е задънена, няма продължение.

Безспорно е, че процесната реална част, предмет на иска, за която се твърди, че е част от имота с идентификатор *, записан на Н. Т. по КККР на [населено място] е с площ 290 кв. метра, част от улицата, заключена между ОТ * и *, съгласно скица на л. 16 от делото.От заключението на вещото лице, прието в първата инстанция се установява, че УПИ *, кв. *по действащия подробен устройствен план на кв. М. К., [населено място] не е ограден и няма порта-врата, лицето на този имот е откъм улица К. Ч.. Процесната реална част е част от имот с идентификатор *по кадастралната карта, като на място спорната реална част представлява неасфалтирана улица, обслужваща имоти с кратки идентификатори *, *и *, представляващи УПИ *, *и *, кв. ***по действащия ПУП и се използва за достъп до тях.При изработването на подробния устройствен план на кв. М. К., [населено място] са образувани три нови УПИ, за които е осигурен достъп с урегулирането на [улица]и поконкретно задънена улица - тупик.

Прието е, че задънените улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти трябва да имат широчина най - малко 3.5 м., а в градовете, когато задънената улица обслужва повече от 4 урегулирани имота - най - малко 6 м.Имотите са урегулирани с плана от 1986г., като действащия регулационен план не изменя предходния. Процедура по отчуждаване дворното място пл. № *по плана от 1927г. за предвидената с плана от 1986г. улица тупик вещото лице не е установило да е извършвана.Същото е посочило, че по смисъла на чл. 81, ал. 3 от ЗУТ - урегулирани поземлени имоти с изход на задънена улица могат да имат лице към нея с размер не по-малко от нейната широчина.Достъп до ПИ (УПИ *) и ПИ *(УПИ ***) се осъществява и през [улица], като над канала намиращ се между улицата и гореописаните имоти, има изграден пешеходен мост.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че наследодателят на ищеца Н. Т. е притежавала в съсобственост при равни права с лицата А. Б. Ц. и Г. Б. Ц. право на собственост върху имот пл. № *, кв. *по кадастралния план от 1927г. на кв. М. К., [населено място], тогава с наименование М..Към 1971г. площта на имота според решението за делба е бил 1918 кв.метра, а към май 1986г. според НА легитимиращ Н. Т., имотът е бил с площ 1860 кв.метра.Съсобствениците върху дворното място са индивидуални собственици на построените в него сгради, възложени им с решение от 28.12.1971г. на Михайловградски районен съд по гр.дело № 654/1971г., като всеки от тях притежава жилищна сграда и второстепенни постройки. Предвид притежаваните в индивидуална собственост сгради, то всеки от съсобствениците е упражнявал фактическа власт върху дворното място според местоположението на собствените си сгради.Това фактическо положение е съобразено при изработване кадастралния и регулационен план за квартала, одобрен октомври 1986г. при действието на ЗТСУ /отм./, с който от общото дворно място са обособени три дворищнорегулационни парцела и е предвидена улица, осигуряваща достъп до тях.Към датата на одобряване плановете от 1986г. разпоредбата на чл. 27 ЗТСУ/отм./ е предвиждала, че със застроителен и регулационен план се образуват дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно строителство, а според чл. 28,ал.1 дворищнорегулационни парцели се образуват чрез: а) урегулиране на пълномерни имоти; б) урегулиране на маломерни имоти (по повърхност или по лице) при съответно упълномеряване и в) урегулиране на имоти или на части от имоти в общ (съсобствен) парцел. Разпоредбата на чл. 28,ал.1 ЗТСУ/ отм./, според която е необходимо искане на собствениците с нотариално заверен подпис за образувано на повече на брой самостоятелни УПИ е в сила от 2000г., поради което и такова изискване към 1986г. не е съществувало. Разделянето на общия имот на три дворищнорегулационни парцела с регулационния план от 1986г. е извършено при предпоставките на чл. 28,ал.1 ЗТСУ /отм./, в редакцията на разпоредбата към този момент, като е съобразено наличието на съсобственост между Н. Т., А. Б. Ц. и Г. Б. Ц. и притежаваните от тези лица в индивидуална собственост сгради в общото дворно място. С одобряване плановете от 1994г. не са извършвани изменения относно кадастралния и регулационен статут на трите парцела обособени с плановете от 1986г., като е налице промяна единствено в номерата на парцелите и квартала в който се намират.Прието е, че от приложените по делото нотариални актове се установява, че А. Б. и Г. Б. са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение УПИ *, имот пл. № *и УПИ *, имот пл. № *и са се снабдили с нотариални актове за собственост върху тези имоти.Не се установява правото им на собственост да е оспорвано от Н. Т. до смъртта й през 2003г. Не са налице данни за оспорване и от страна на наследниците на Н. Т.-ищецът Б. Б. и неговият брат Т. Б..По делото липсват и доказателства одобрените за квартала планове през 1986г. и 1994г. да са обжалвани от Н. Т..При тези обстоятелства следва извод, че между съсобствениците на бившия имот пл. № *, кв. *по плана от 1927г. с одобряване кадастралния и регулационен план от 1986г. и от 1994г. фактически е извършена делба, като всеки от съсобственици е придобил в индивидуална собственост имот, ведно с построените в него сгради.С одобряване кадастралната карта от 2006г. за [населено място] регулационните граници на имотите, съвпадащи и с имотните такива са отразени в кадастралната карта и всеки от трите имота е получил отделен идентификатор.

Въззивният съд е изложил мотиви, че по отношение на улицата- тупик, предвидена с плана за улична регулация от 1986г., осигуряваща достъп до трите новообразувани парцела с този план, по делото няма доказателства за проведено отчуждително производство.Съгласно чл.93,ал.1 ЗТСУ - отм., редакция към 1986г. отчужденията на места, собственост на граждани, кооперации и обществени организации, за улици, булеварди и площади по първоначален застроителен и регулационен план, както и по последващи планове, когато предходните планове не са приложени, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели.В случая с плана от 1986г. са обособени за първи път три имота, като за всеки е отреден парцел от бившия имот пл. № *по предходния план от 1927г., поради което и за тези имоти планът е първоначален регулационен план и предвидена улица е за сметка на собствениците на новообразуваните парцели- към тази дата Н. Т., А. Б. и Г. Б., поради което и обезщетение от страна на народния съвет към онзи момент, а сега община Монтана, не се дължи. От друга страна по делото липсват доказателства, които да установяват, че спорната по делото реална част от имот с идентификатор *съгласно индивидуализацията й по скицата на л. 16 от делото е била част от бившия имот пл. № *, кв. *по плана от 1927г., както и такива, че тази спорна част, преди одобряване на кадастралната карта е била включена в имотните граници на имота с пл. № *по кадастралния план от 1994г., записан на Н. Т., за да се приеме, че липсата на заповед за отчуждаване е от съществено значение за установяване правото на собственост на ищеца като наследник на Н. Т. върху процесната реална част. Наследодателят на ищеца Н. Т. към датата на смъртта си 2003г. е била собственик на имот пл. № *, за който е бил отреден парцел *по регулационния план на града от 1994г. след разделянето на общия имот с плана от 1986 на три имота с отредени парцели за всеки от трите имота, като с плана от 1994 кадастъра и регулацията по предходния план от 1986 не са изменени.От друга страна според нотариалния акт легитимиращ Н. Т. като собственик на 1/3ид.ч. от имот пл. № *по плана от 1927г., то имотът е с площ 1860 кв. метра. Новообразуваните имоти по плана от 1986г. с планови номера *, *и *са с площ съответно 793 кв.метра-имот пл. № *, 572 кв.метра –имот пл. № *, видно от нотариалните актове на Г. Б. и А. Б. и 469 кв.метра – имот пл. № или обща площ 1834 кв.метра, като разликата от 26 кв.метра може да е от предвидената задънена улица, разделяща парцел * от останалите два, но не се установява да е взета от имот пл. № *, записан на Н. Т.. Дали разделянето на бившия имот пл. № *е било съобразено с правата на съсобствениците по отношение на него е въпрос, който не подлежи на обсъждане в настоящето производство с предмет право на собственост на ищеца върху реално част от улица.Данните по делото сочат, че бившите съсобственици са се съгласили с извършеното с плана от 1986г. разделяне, като двама от тях са се снабдили с нотариални актове за собственост по обстоятелствена проверка, а Н. Т. не е оспорила правото им на собственост.

Въз основа на горното е прието, че ищецът не е установил при условията на главно и пълно доказване, че наследодателят му е бил собственик на процесната реална част, поради което и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените два въпроса в изложението, които в случая се явяват неотносими, тъй като прокарването на задънена улица-тупик не е мероприятие по дворищнорегулационния план, а по застроителния и регулационен план за обществени мероприятия по чл. 22 от ЗТСУ – отм. Поставените в изложението въпроси касаят действието на дворищнорегулационните планове, които са приети при действието на ЗТСУ-отм.Изложеното е формално основание да се допуска касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

В изложението на касационните основания са наведени доводи, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно, което е основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма.Не се установява въззивното решение да страда от такъв порок.

От представените по делото доказателства се установява, че на 28.12.1971г. е допусната делба на парцел *, кв. *по плана на града от 1927г., който е бил съсобствен между А. Б. Ц., Т. Б. Ц. и Г. Б. Ц., като в изключителен дял на всеки един от съделителите са поставени жилищни и второстопенни постройки, а парцела в общ дял на всички съделители.

През 1986г. е приет нов КП и РП, по силата на който от имот пл.№*са създадени три дворищнорегулационни парцела и е предвидена задънена улица /тупик/, която да осигури достъп до всеки един от имотите.Този план е бил приет при действието на ЗТСУ-отм, който предвижда, че отчужденията на места за улици, булеварди и площади по първоначален застроителен и регулационен план, както и последващи планове, когато предходните планове не са приложени, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели, т.е. обезщетение за отчуждените части не се дължи/чл.93, ал.1/.В нормата на чл. 262, ал. 1 ППЗТСУ /отм., ДВ, бр. 140 от 1998 г. / е предвидено, че при прилагане на първоначален застроителен и регулационен план или на последващи планове, когато предходният план не е приложен, всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 метра пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот.С влизането в сила на застроителния и регулационен план от 1986г., съсобствениците на имот пл.№*, кв.***по плана от 1927г. на [населено място] са придобили собствеността върху новообразуваните три дворищнорегулационни парцела, а общината е придобила правото на собственост върху отстъпената й част от имота за изграждане на предвидената по плана улица, осигуряваща достъп до тези парцели, която част е публична общинска собственост.

С оглед на горното се установява, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение