Определение № 50010 от 08.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1965/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

А. Шапан Капъджъ, чрез адв. Я. С. обжалва решение № 210 от 03.05.2022 г. по в.т.з. 141/22 г., АС – Пловдив, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от А. Ш. Капъджъ иск за заплащане на обезщетение в размер на 33 333,33 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния брат И. Ш. Е., настъпила в ПТП на 08.01.2016 г., причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел“ Голф“ с рег. [рег.номер на МПС].

В касационната жалба излага съображения за наличие на основания за отмяна на въззивното съдебно решение съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. Конкретно твърди се нарушение на материалния закон и неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, така както е тълкувано с Тълкувателно решение 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Счита, че решението е и необосновано, тъй като не била съобразена действителната доказателствена стойност на доказателствата по делото.

Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, съобразно иска й.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Кои са критериите, от които следва да се ръководи съдът при извършване на преценка за наличие особена близост между ищеца и загиналия при ПТП на 08.01.2016 г., неин брат, при установени по делото съществуващи конкретни обстоятелства?

2. Наличието на други живи роднини изключва ли възможността между ищеца и починалия му брат да е съществувала изключително близка, трайна и дълбока емоционална връзка?

3. При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно ТР 1/2016 г.на ОСГТНК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения в отношенията между братя и сестри, без да отчете спецификата на случая и при наличие на доказателства за особена близост между тях?

Обосновава допълнително основание по първите три правни въпроса, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, противоречие с ППВС 4/61 г., допълнено с ППВС 5/69 г, ППВС 2/84 г, както и ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и решение № 372 от 14.01.2019 г. по т.д. 1199/15 г., ВКС, II ТО.

4. Съставлява ли нарушение на чл. 52 от ЗЗД позоваването в съдебното решение, че обезщетението се определя по справедливост, без да са посочени обстоятелствата и критериите, въз основа, на които се определя същото? Счита, че по този правен въпрос е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, противоречие с решение № 253/07.03.2018 г. по гр.д. 4430/16 г., IV ГО.

5. Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона? Счита, че е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК – решение № 470/16.01.2012 г. по гр.д. 1318/10 г. IVГО на ВКС и решение № 127/09.06.2011 г. по гр.д. 761/2010 г. на ВКС.

Счита, че е налице и основанието съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следните правни въпроси:

1. Какъв е критерият, респективно кои са предпоставките за уважаване на пряк иск срещу застраховател обезщетение за вреди, причинени на сестрата на починалия?

2. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, длъжен ли е съдът да съобрази психическите и емоционални травми, които се проявяват в резултат на настъпила смърт на негов брат при ПТП?

Излага подробни съображения.

Ответникът не е подал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, подлежащ на обжалване, в предвидения в закона срок.

За да отмени решението на първата инстанция и да отхвърли иска на А. Ш. Капъджъ, въззивният съд е приел, че ищцата е основала иска си на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), твърдейки, че е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на брат си, настъпила на 08.01.2016 г. в пътно-транспортното произшествие, виновен, за което е С. Ф. М., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“, в [населено място], на бул. Х. Б., до бивша въжена линия, завод „Г.“. Установено е наличието на влязла в сила присъда по нохд 158/16 г, ОС- Кърджали, С. Ф. М. е признат за виновен в това, че на 08.01.2016 г. на бул. Х. Б. при управление на МПС – е нарушил правилата за движение по пътищата, чл. 121, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП и е причинил по непредпазливост смъртта на И. Ш. Е..

Прието е, че ищцата-касатор в настоящето производство е сестра на загиналия.

След анализ на показанията на разпитаните свидетели, въззивният съд е приел, че А. и нейният брат били много близки. И. я посещавал в Турция. Тя живеела в Турция, като преди катастрофата не посещавала България често. С оглед тези свидетелски показания, въззивният съд е направил извод, че отношенията между А. и И., се характеризирали с типичните за българското общество отношения между брат и сестра, на обич и уважение, семейна близост и общност. Така е направен извод, че приживе липсвала изключителност на отношенията между починалия и неговата сестра.

С оглед приложението на разясненията в Тълкувателно решение 1/18.06.2018 г. по тълк.д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е прието, че на основание чл. 52 от ЗЗД, не може да се приеме, че е справедливо претърпените неимуществени вреди на ищцата за преживените от нея психически болки и страдания, да бъдат обезщетени. С оглед установените факти е прието, че формалната връзка на родство и липсата на изключителност в отношенията, не обуславят извод за наличие на право на обезщетение за неимуществени вреди на основание справедливост. Изключено е преживените болки и страдания от ищцата след смъртта на починалия да обуславят този извод. Отчетено е, че не е установено изключение на трайна, дълбоко емоционална и отличаваща се от обичайната връзка.

Допускането на касационно обжалване се извършва на основание чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, на основание чл. 280, ал.2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, съдът не установи наличие на основания, обуславящи извод за вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

По отношение на формулиранитие правни въпроси от 1 – 4 настоящият съдебен състав намира, че посочените правни въпроси са свързани с изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост на решението и не обуславят извод за наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.12.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, следва да е включен в предмета на делото, да обуславя разрешаване на правния спор, но не може да е свързан с правилността на решението, анализа на доказателствата и възприетите факти от въззивния съд.

По отношение на формулирания 5 правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че този правен въпрос, не е обуславящ изхода на спора. Въззивният съд се е произнесъл, като е изложил мотиви относно анализа на доказателствата, тяхната взаимовръзка и е посочил точно какви факти приема за установени, като въз основа на тях е направил и правните изводи.

По отношение на посочените два въпроса, по които е посочено допълнително основание съгласно т. 3, ал. 1, чл. 280 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че същите не съставляват правен въпрос, така както е разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Тези въпроси са насочени срещу правилността на съдебното решение, тъй като отразяват несъгласието на касатора с констатациите на въззивния съд относно наличието на изключителност в отношенията между претърпелия неимуществените вреди и загиналия, както и конкретно установените факти по делото, така както касаторът ги интерпретира. Така формулираните правни въпроси не представляват общо основание за допускане касационно обжалване.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение.

Върховният касационен съд на Р България