Определение № 664 от 01.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4334/2021 г.

Образувано е по две касационни жалби: -касационна жалба вх.№ 102970 от 29.04.2021 г., подадена от ответника Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез старши инспектор В. Д., срещу решение № 39 от 31.03.2021 г. по в.гр.д.№ 54/2021 г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 273 от 10.09.2020 г. по гр.д.№ 727/2020г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ e осъдена да заплати на Т. Ж. П. сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от неправомерно проведеното срещу него производство по обезпечение на бъдещ иск за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1255089.65 лева по ч. гр. д. № 981 по описа на БОС за 2014 г., както и исково производство по гр. д. № 1717 по описа на БОС за 2014 г. по реда на чл. 74, ал. 1, вр. чл. 62, чл. 63, ал. 2 и чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2018 г. – датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 1717 по описа на БОС за 2014 г. до окончателното изплащане на главницата. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди съобразно правилото на чл.52 ЗЗД. -касационна жалба вх.№ 103453 от 14.06.2021 г., подадена от ищеца Т. Ж. П., чрез адв. П. И.-Г. и адв. Н. К., срещу решение № 39 от 31.03.2021 г. по в.гр.д.№ 54/2021 г. на Бургаски апелативен съд в следните части: в частта, с която след частична отмяна на решение № 273 от 10.09.2020 г. по гр.д.№ 727/2020 г. на Бургаски окръжен съд е отхвърлен предявения от Т. Ж. П. срещу КПКОНПИ иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по реда на чл.2а от ЗОДОВ вр. с чл. 91 ЗОПДНПИ (отм.) за разликата над 12 000 лева до размера от 25 000 лева; в частта, с която е потвърдено решение № 273 от 10.09.2020 г. по гр.д.№ 727/2020г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Т. Ж. П. срещу КПКОНПИ иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по реда на чл.2а от ЗОДОВ вр. с чл. 91 ЗОПДНПИ (отм.) за разликата над 25 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи изцяло. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационна жалба вх.№ 102970 от 29.04.2021 г. от КПКОНПИ се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. По какъв начин и според какви обективни критерии съдът следва да определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл.2а от ЗОДОВ и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД; 2. Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на Комисията и нейните органи и причинените вреди или тя може само да се презюмира? Относно първия въпрос се твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а относно втория въпрос се твърди, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в ТР № 3/2005 г. на ВКС, ОСГК, Постановление № 7/30.12.1959 г. на Пленума на ВС, и Решение № 945 от 15.03.2010 г. по гр.д.№ 3026/2008 г. на ВКС, ІV г.о. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационна жалба вх.№ 103453 от 14.06.2021 г. от ищеца Т. П. се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: 1. При определяне на размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди по чл.2а от ЗОДОВ, съдът какви критерии следва да приложи – обективни и субективни и при какъв превес, и следва ли да се вземе предвид социалната и икономическа обстановка в страната и в тази връзка следва ли съдът да направи преценка дали съобразно тази икономическа обстановка съответния размер на обезщетението може да репарира претърпените вреди от неоснователните и незаконосъобразни действия на Комисията. Поддържа се и наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Всяка от страните е депозирала отговор по подадената от насрещната страна касационна жалба, с който е изразила становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваните части подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.2а ЗОДОВ,вр.чл.91 ЗОПДНПИ/отм./ Прието е за безспорно между страните, че с одобрено от съда споразумение от 21.06.2016 г. по НОХД № 5414/2015 г. на БРС, Т. П. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 327, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1 НК, вр. с чл. 3, чл. 4 и чл. 41, ал. 1 Закона за хазарта. Прието е още, че съгласно разпоредбата на чл. 381, ал. 5, т. 1 НПК: Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси: има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация. Съгласно разпоредбата на чл. 383 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Съдът е приел, че на горното основание и при съобразяване с разпоредбата на чл. 21 и сл. ЗОПДПНИ (отм.), Комисията е започнала проверка за наличие на несъответствие между доходите на П. и придобитото имущество за периода 2004 г. – 2013 г., като по отправено искане с определение № 1411/26.05.2014 г. по ч. гр. д. № 981/2014 г. на БОС е допуснато обезпечение на бъдещия иск против П. и са възбранени 6 броя притежавани от него имоти и са запорирани лек автомобил, банкови сметки, наличности по банкови касети. Посочено е, че от приложеното по гр. д. № 13785/2019 г. по описа на СГС Решение № 255/21.05.2014 г. на КОНПИ, в раздел “Извършени данъчни ревизии” са отразени констатации на НАП за получени от Т. П. дарения от родителите му и липса на несъответствие между приходите на лицето и придобитото имущество. Комисията е приела, че средствата, с които органите по приходите разполагат, са ограничени и НАП не е можела да провери истинността на документите със средствата на гражданския процес. Затова не са зачетени констатациите по ревизионните производства. С решение № 110/05.05.2017 г. по гр. д. № 1717/2014 г. на БОС, потвърдено с решение № 88/13.10.2017 г. по в. гр. д. № 240/2017 г. на БАС, второто - недопуснато до касационно обжалване с определение № 691/27.07.2018г. по гр. д. № 634/2018 г. по описа на ВКС, ІV г. о., искът по реда на чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) е отхвърлен, след като съдът е преценил, че липсва значително несъответствие между придобитото от П. имущество и доходите му. В проведеното производство съдът е кредитирал въведените от П. възражения срещу иска, свързани с твърдения за приходи от дарения от неговите най-близки роднини – майка му и баща му, които са подкрепени от извлеченията от банкови сметки. След приключване на производството с определение № 1764/18.09.2018 г. по ч. гр. д. № 981/2014 г. по описа на БОС допуснатото обезпечение е отменено. Непосредствено след това, с н. а. № .., т...., рег. № ...., д. № .... ....г. на нотариус Ст. А. с район на действие Несебърски районен съд, Т. П. е продал един от имотите, предмет на допуснатото обезпечение, а около една година по-късно е извършил и други разпореждания с имотите си. От събраните гласни доказателства e прието за установено, че след налагането на възбраната и запорите П. е преживял сериозни притеснения, не толкова заради образуваното против него наказателно производство, а понеже се страхувал, че ще бъде отнето имуществото на цялото семейство. Ето защо, според св. П., станал затворен, спрял да вдига телефона, не излизал навън, още повече, че приятелите започнали да му се подиграват, че ще остане “гол като пушка”. Майка му също много се разочаровала и не искала да разговаря с него. Баща му приел тежко наказателното производство против сина си и възможността да загубят всички имоти, които придобили в резултат от финансовата помощ на майката и по този повод възникнали много конфликтни ситуации с ищеца. Според св. П. и св. А., през периода на наказателното производство и през времето, в което е разглеждано образуваното по почин на Комисията дело за изследване наличието на значително несъответствие между доходите, приходите и придобитото от П. имущество за процесния период, той не можел да си намери работа, сметките му в банките били запорирани и понякога се налагало приятелите да го подпомагат финансово. От всички събрани гласни доказателства е прието за установено, че П. преживял драматично последиците от извършеното, като започнал да пие антидепресанти. Особено страдал не толкова за осъждането си, а заради опасността да бъдат отнети в полза на Държавата закупените предимно със средства на майка му имоти. Това продължило приблизително четири години, след които П. заминал да живее и работи в Кралство Великобритания и почти не се прибирал, защото понесъл много тежко подигравките на приятелския кръг и отношението на семейството към него. Съдът се е позовал на чл. 2а ЗОДОВ, според който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Посочил е, че специална разпоредба, уреждаща обезщетяване на вреди, е предвидена и в чл. 91 ЗОПДНПИ (отм.), според която всяко лице, претърпяло вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по този закон, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, може да предяви иск за обезщетение срещу държавата при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Въз основа на събраните гласни доказателства е направен извод за претърпени неимуществени вреди от страна на П. по повод и във връзка с образуваното против него производство по реда на ЗОПДНПИ (отм.). Прието е за доказано, че през процесния период ищецът Т. П. е понесъл тежко и болезнено упреците на семейството си за последиците от извършеното престъпление, както и нежеланието на родителите му да общуват топло и радушно с него, както преди това. Изпитвал е срам и унижение, поради разпространените в медиите публикации, чиито разпечатки са сред приложените писмени доказателства и отражението им върху приятелския му кръг. Това е рефлектирало върху самочувствието и начина му на живот, като е довело до отчуждаване и дистанциране от околните, дотолкова, че е изпитвал нежелание да се прибира в Република България. Относно втория елемент на деликта, а именно - наличието на противоправно действие от страна на Комисията, въззивния съд се е позовал на трайно установената съдебна практика, която приема, че действително, образуването на наказателно производство представлява законен повод за образуване на проверка на отговорното лице, но отхвърлянето на иска сочи на неправилна преценка от страна на Комисията на вероятната му основателност, следователно представлява неоснователно и незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОПДНПИ (отм.). Прието е, че е налице и третият елемент, а именно - причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразните и неоснователни действия от страна на ответника. При така изложеното и при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд в тази част въззивния съд е приел искът за доказан по своето основание. Въззивния съд е съобразил общите постановки по т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, и е приел, че за определяне на справедлив размер на компенсация трябва да се преценят всички релевантни обстоятелства, с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Отчел е, че става въпрос за лице, на 28 години към образуване на наказателното производство, което лице не само че не е било нарочено, както се твърди в исковата молба, а се е признало за виновно и е осъдено за устройване на хазартни игри не по установения от закона ред, със залагания върху развитието или резултата от спортно състезание. Прието е за спорно обстоятелството дали наложеното на основание НК наказание е рефлектирало по-тежко върху репутацията на П. или образуваното по ЗОПДНПИ (отм.) производство, тъй като според съда от приложените по делото разпечатки от електронни медии, основният акцент е поставен върху извършеното престъпление и наложеното наказание, а образуването на производство по цитирания закон е било последица от престъпното поведение на ищеца. Затова въззивния съд е приел, че медийното разгласяване на образуваната по закона проверка съставлява един, но не основен акцент при определяне на размера на обезщетението. Прието е, че производството по проверка за наличие на значително несъответствие между приходи, доходи и придобито имущество за проверявания период, е продължило около четири години, през които ищецът е понасял тежките упреци на семейството, както във връзка с извършеното престъпление, така и по отношение на последиците от него, а именно – възможността да бъде конфискувано имущество, придобито предимно със средства на майката на П.. Във връзка с това той е изживял не само ясно демонстрираното разочарование на родителите си от поведението му, но и страховете им за имуществени загуби. Съдът е приел, че производството по проверка е дало и други отражения върху личния живот на ищеца. С налагането на запори върху банковите сметки и възбрана върху имотите, П. е лишен от възможността да разполага с финансови средства и съществено се е променил начинът му на живот, макар и да няма семейство и дете и на практика да носи отговорност и полага грижи само за себе си. В същото време ищецът е споделил с най-близките си приятели, че не може да си намери работа, известно време е работил във фирмите на брат си, но в крайна сметка се е установил трайно да живее и работи извън пределите на Република България, като през цялото време се е чувствал потиснат и унизен. Предвид гореизложеното въззивния съд е приел, че на П. се следва обезщетение в размер на 12 000 лв., които справедливо ще компенсират вредите, нанесени му в резултат от неоснователните и незаконосъобразни действия на ответника. За да възприеме горния размер, въззивния съд е взел предвид всички описани по-горе последици от производството върху психическото му състояние, но е съобразил и това, че според показанията на свидетелите, макар и да е получавал временно финансова помощ от приятели, през процесния период не е бил изцяло лишен от приходи, имал е възможност и работил във фирмите на брат си, където реализирал доходи. Освен това, домакинството му се е състояло само от един човек, липсват данни да е живеел на съпружески начала или да е имал родено дете, т. е. да има допълнителни финансови и емоционални ангажименти към трети лица. Относно началния момент, от който следва да бъде присъдена лихва върху дължимото обезщетение е прието, че релевантен, според възприетото в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, е моментът на влизане в сила на решението, с което е отхвърлен искът. В конкретния случай началният момент е датата, на която е постановено определение № 691/27.07.2018 г. При тези съображения съдът е отменил първоинстанционното решение в уважената част на иска по чл.2а ЗОДОВ над сумата 12000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди до 25000 лв. и вместо това е отхвърлил иска над 12000 лв. до 25000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. С въззивното решение е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд в отхвърлената част на иска по чл.2б ЗОДОВ над сумата 25 000 лв. до 80000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от 18.09.2014 г. до 26.07.2018 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд във всяка от обжалваните части от ищеца и от ответника по уточнения от съда въпрос, поставен във всяко от изложенията към касационните жалби, съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: относно критериите, по които следва да се определи размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди по чл.2а от ЗОДОВ, съгласно чл. 52 ЗЗД. Поставеният въпрос обуславя изхода на спора и крайните изводи на съда, като същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Бургаския апелативен съд в обжалваната част от ищеца. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на решението в обжалваната част, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. За касационното обжалване касаторът Т. Ж. П. дължи държавна такса от 5 лева. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е освободена от заплащане на държавна такса. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение