Определение № 977 от 08.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 810/2012 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Окръжна прокуратура-гр.П., чрез прокурор Б. М., срещу решение № 785/15.05.2012 г. по гр.д.№761/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, VІ въззивен състав, с което е потвърдено решение №291/25.01.2012 г. по гр.д.№16285/2011 г. на Пловдивски районен съд, ІІ гр.състав. С него Прокуратурата на РБ въз основа на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ е осъдена да заплати на В. Х. П. сумата 2000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство №1304/2008 г. на РП-С., с обвинение по чл.209 ал.1 НК, прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК,ведно със законната лихва от 16.02.2011 г., като искът до пълния му размер от 25 000 лв. е отхвърлен. Жалбоподателят в отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи касационно основание по чл.280 ал.1 т. 2 ГПК, но твърди, че въззивният съд е произнесъл решението си в противоречие с практиката на ВКС, което е касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Прилага решения на отделни състави на ВКС, които са от 2004 и 2005 г. и не са задължителни, както и ТР на ОСГК. Формулира обусляващ материално правен въпрос, съответно уточнен и конкретизиран, относно значението на процесуалната принуда за размера на обезщетението според законовия критерий за справедливост и отграничаването на неимуществените вреди възникнали само в резултат на воденото досъдебно производство. Твърди, че обжалваното решение не е съобразено с чл.52 ЗЗД и чл. 188 ГПК, като се има пред вид разпоредбата по отменения ГПК. Счита,че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че неимуществените вреди за ищеца са настъпили единствено в резултат на воденото наказателно дело. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирана страна, срещу валидно и допустимо решение, подлежащо на касационен контрол.Поради това тя е процесуално допустима. Ответникът по касационната жалба не е взел становище по нея в законовоустановения срок. Настоящият състав на ВКС счита,че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. С чл.280 ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е решен в съответствие със задължителната практика на ВКС относно критериите за справедливост, установени с ППВС № 4/1968 г. т.11 и ТР № 3/2005 г. ОСГК, т.11. То е съобразено с особеностите на конкретния случай, при който е водено досъдебно производство, образувано с постановление от 04.02.2009 г. и приключило с постановление от 12.01.2011 г. за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура-гр.С., влязло в сила на 16.02.2011 г.Въззивният съд правилно е преценил,че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснения ,намиращи се в причинна връзка с водения наказателен процес,както и обстоятелствата, че му е била определена най-леката мярка за неотклонение „подписка” и че производството е било прекратявано през август 2009 г. Присъденото обезщетение е в съответствие с тези особености и с общите критерии за справедливост. Поради изложените съображения състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд