Определение № 182 от 01.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2010 г.

Производството е по чл. 288 ПЖ. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. П. от [населено място], Добричка обл. срещу решение № 674 от 26.11.2009 год. по гр.д. № 774/2009 год. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решението на Добричкия районен съд, по гр.д. № 799/2008 год., с което са отхвърлени предявените от нея срещу Ж. Г. А. от [населено място] искове за заплащане на сума в размер на 1710 лв., от която 520 лв., представляваща стойността на 1040 кг пшеница и 1190 лв., представляваща равностойността на 1700 кг царевица, както и на сума в размер на 68 лв., представляваща цената на продадени горива през м. септември и октомври 2004 год. Ответникът по касация Ж. Г. А. от [населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, в която са отхвърлени исковете за заплащане на сумата 520 лв., стойност на 1040 кг пшеница и за заплащане на сумата от 68 лв., представляваща цената на продадени на ответника горива, е процесуално недопустима, доколкото на осн. чл. 280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. С оглед на това в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Независимо от процесуалната й допустимост, обусловена от нейната редовност, за да бъде допусната касационната жалба до разглеждане по същество, следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07.2007 год./ за допустимост на касационното обжалване. На първо място страната, която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в оожалваното решение и да е ооусловил изхода на конкретното дело.Съдът може само да уточни или конкретизира визиран от страната въпрос в случай, че не е изрично изведен и конкретизиран. R еттучяя к-ясяторт,т не е формулирал изрично правен въпрос. Въз основа на доводите в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК обаче като такъв може да се конкретизира въпроса относно възможността на кредитора по договор за заем да иска обезщетение вместо изпълнение, когато поради виновното неизпълнение от страна на длъжника същият вече няма интерес от късното изпълнение в натура. Касаторът счита, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата. В подкрепа пя тезата си предстяпя Р Л. 3021 от 13.10 1083 год по гр ,д М) 2107/1982 rod. на ВС, I г.о., Р №16/13.03.2006 год. по гр.д. № 706/2005 год. па ВКС, ТК, И две решепий па А. ^ьд i p. D. Т., ла лиши плма данни, че са влезли в сила, поради което не представляват част от съдебната практика. R е.ттучяя дя ппгтянопи обжягтяното wmwrho решение, с което иска за присъждане на сумата от 1190 лв. като стойност на 1700 кг царевица, дадена според твърденията в исковата молба в заем на ответника, въззивният съд е приел на първо място, че по делото не е установено наличие на заемни правотношения между страните, в това число и досежно пропесното количество царевица. Именно това е основният мотив поради което искът е отхвърлен. Едва след това съдът е изложил съображения отиоопо D. п<л оалертпапо xiq тхатураттиотя пр^отятттда о пярпииятя И равностойност. С оглед на това повдигания от касатора въпрос не е обусловил изхода на спора и поради това няма характер на въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК. Само на това основание касационно обжалване на решението в тази част не следва да се допуска като не се налага обсъждане ня прелетя «ените по лелото решения във връзка с твърдението за противоречива съдебна практика. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.