Определение № 111 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2020 г.

Производството е по чл. 278, вр. чл. 274, ал. 3, пр. 1 ГПК.

С определение № I-740 от 25.02.2020 г. по ч. гр. д. № 590/2020 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено протоколно определение от 15.01.2020 г. по гр. д. № 4008/2014 г. на Бургаския районен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството за делба до приключване с влязло в сила решение на гр. д. № 208/2020 г. на Бургаския районен съд.

Въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 4008/2014 г. на Бургаския районен съд е за делба във втората фаза по извършването ѝ. Делбата е допусната с решение № 101/03.11.2016 г. по гр. д. № 477/2016 г. на Бургаския окръжен съд, а с решение № 147/09.01.2018 г. по гр. д. № 615/2017 г. на ВКС е уточнена индивидуализацията на допуснатия до делба имот. В хода на производството е бил предявен иск от „Бутед“ АД против останалите съделители за прогласяване нищожност на основание чл.270, ал.2 ГПК на решението на ВКС, с което е приключило производството за делба в първата ѝ фаза.

Въззивният съд е приел за правилен извода на първата инстанция, че е налице преюдициалност на иска по чл.270, ал.2 ГПК спрямо делбеното производство във втората му фаза, поради което делбеното производство правилно е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Решението по чл.270, ал.2 ГПК следва да бъде зачетено от делбения съд, който е обвързан от правните последици на решението по първата фаза на делбата.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците С. Б. Ч. и И. Д. Б..

Жалбоподателите считат, че не е налице преюдициалност на спора по чл.270, ал.2 ГПК, тъй като този иск се основава на оплаквания за неправилност на решението на ВКС във връзка с първата фаза на делбата, които не покриват основанията за нищожност на съдебно решение. Въззивният съд е следвало да изследва вероятната основателност на иска за нищожност и така да прецени дали в действителност е налице преюдициалност на спора по чл.270, ал.2 ГПК спрямо делбеното производство. Като не е направил това, въззивният съд е постановил неправилно определение.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следните въпроси: 1. Преюдициален ли е иск за нищожност на съдебно решение, с което е допуснат до делба недвижим имот, спрямо дело за съдебна делба;

2. Може ли производство за съдебна делба да се спира поради наличие на спор за нищожност на съдебно решение;

3. Как се охраняват интересите на страните при спряно дело за делба поради наличие на друг спор и на какви основания може да се спре дело за делба.

Освен това се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът в производството „Бутед“ АД не взема становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол определение на възизвния съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Трите въпроса по чл.280, ал.1, т.1 ГПК могат да бъдат обобщени, уточнени и сведени до един – може ли производство за съдебна делба да се спира във втората фаза поради наличие висящ иск за нищожност на съдебно решение, с което се индивидуализира допуснатият до делба имот. Този въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но по него не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът касае преценката за наличие на преюдициалност между двете дела. Няма колебание в практиката на ВКС, че когато се преценява дали един спор е преюдициален по отношение на друг, съдът, извършващ преценката, се ръководи от предмета на двете дела, без да може да навлиза в разсъждения за вероятната основателност на обуславящия иск. Преценката дали този иск е основателен или не се прави единствено от съда, който е сезиран с разглеждането му. Недопустимо е делбеният съд във втората фаза на делбата да преценява дали би бил основателен искът за нищожност на съдебното решение от първата фаза и в зависимост от тази преценка да реши дали да спре делбеното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Такава правна конструкция не може да бъде възприета, поради което касационното обжалване не може да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Очевидната неправилност представлява квалифицирана форма на неправилност на съдебното решение, когато то е постановено при грубо нарушение на материалния закон /когато той е приложен в неговия обратен смисъл или решението се основава на несъществуваща или отменена правна норма/ или при явна необоснованост. Такива пороци на обжалваното въззивно определение в случая не са налице.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,