Определение № 231 от 28.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1256/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. К. и С. К. Д., чрез пълномощника им адвокат Г. Ю., против решение № 903935 от 30.09.2020 г., постановено по гр.д. № 421 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 5008 от 30.05.2019 г. по гр.д.№ 118/2016 г. на Районен съд-Благоевград за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, като не са уважени исканията за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК на С. К. Д. и А. С. К. и е отхвърлен като погасен по давност искът на С. К. Д. и А. С. К. против Р. К. Т. за сумата 17 100 лв., подобрения извършени в периода 2006-2010 г.: циклене на под в цялото жилище, лакиране с лак във всички помещения, боядисване с латекс на стени и тавани в жилището, шпакловане на грапавини и неравности по стените на жилището, ремонт на баня – поставяне на плочки и теракот, нов бойлер и нова санитария, комплект за тоалетна чиния, мивка и шкаф, както и необходими разноски – подмяна на дограма и ремонт на покрив. Р. К. Т., чрез пълномощника си адвокат З. В., е подала писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд изцяло е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и е препратил към тях на основание чл.272 ГПК. Счел е за неоснователни оплакванията на А. С. К. и С. К. Д. относно способа за извършване на делбата, като е посочил че възлагане по чл.349, ал.2 ГПК е допустимо само ако имуществената общност е възникнала от наследяване, а когато съсобствеността е възникнала и на друго основание, т.е. при смесена съсобственост, делбата на неподеляемото жилище подлежи на извършване по чл.348 ГПК, независимо, че жилището е ползвано от претендиращия възлагането съделител и същия няма друг такъв имот в страната. Меродавен за преценка наличието на смесена съсобственост е не само момента на откриване на наследството /1999 г. за бащата и 2005 г. за майката/, а и факта на последващото дарение от С. Д. на част от наследените права на дъщеря му А. К.. Именно тази сделка е породила смесената съсобственост, предмет на прекратяване в делата, тъй като е сключена с лице /А. К./, извън кръга на наследниците на К.Д. и Р.Д.. По отношение на предявената по реда на чл.346 ГПК облигационна претенция, въззивният съд е посочил, че квалификацията на исканията по сметки е по чл.61, ал.2 ГПК при отчитане силата на пресъдено нещо по насрещния иск и първата фаза на делбата и отсъствието на твърдения за извършването на описаните подобрения от добросъвестен владелец и приравнен на него, за наличието на съгласие на ответника по този иска, с оглед на което е изключена друга квалификация. Данните от свидетелските показания не променя горните изводи, понеже меродавни за квалификацията се явяват единствено твърденията на страната. С оглед извършването на претендираните СМР в периода 2006 – 2010 г., към датата на съдебното им предявяване – 18.02.2019 г, всички те се явяват погасени по давност, която в случая е започнала да тече с настъпването на тяхната изискуемост - от момента на извършването им. За неоснователни са приети оплакванията във въззивната жалба, че правото на иск в случая е възникнало от влизане в сила на решението по допускане на делбата, понеже от тогава се поражда възможността за последващо обективно съединяване с делбения иск, тъй като тази теза не държи сметка за възможността за предявяване на исковете отделно от делбения процес. Допълнително съдът е изложил съображения, че дори да се приеме, че облигационните претенции не са погасени по давност, то исковете са неоснователни, тъй като съдебно-техническата експертиза е установила единствено наличието на място на описаните СМР, но свидетелските показания са бегли и повърхностни и не сочат категорично, че именно С. Д. и А. К. са ги извършили, респ.финансирали. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК А. С. К. и С. К. Д. поддържат, че при постановяване на решението си въззивният съд е дал неправилен и необоснован, в противоречие със съдебната практика и очевидно неправилен отговор на следните въпроси: 1) допустимо ли е възлагане на делбен имот на съделител, от който имот същият притежава идеална част на основание наследство, а друг съделител е съсобственик на основание дарение; 2) кой е меродавния момент за преценка наличието на смесена съсобственост на делбения имот, респективно моментът, в който се преценява наличието на предпоставките за възлагане на делбения имот; 3) при преценка наличието на предпоставките за възлагане, извършеното след откриване на наследството дарение от един от съсобствениците-наследници на трето за съсобствеността лице, е ли основание за невъзможност за възлагане на имота на наследника-съсобственик, разпоредил се с част от наследствения си дял; 4) от кога възниква правото да се претендират искания по сметки в делбеното производство, както и от кога възниква правото да се претендират искания по сметки в делбеното производство, в което е отхвърлен инцидентен установителен иск за признаване право на собственост на един от съделителите спрямо друг или останалите. Първите три въпроса са свързани с тезата на касаторите, че предпоставките по чл.349, ал.2 ГПК следва да се преценяват с оглед на това дали съделителят, заявил искането си за възлагане, е придобил правата си по наследство, като се отчита и по-широкото тълкуване на понятието в практиката на ВКС /че не е налице смесена съсобственост, когато между отделни сънаследница са извършени разпоредителни сделки с наследствения имот, вкл. и в хипотеза, когато сънаследника-приобретател е бил в брак, при което и неговия съпруг и/или деца /чужди на наследството трети лица/ придобиват права върху имота по силата на закона. По тези въпроси не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Практиката на ВКС, на която се позовават касаторите, дава тълкуване, че когато съсобствеността е възникнала по наследяване и продажба на наследствени права, като продажбата е извършена между съсобствениците по наследяване и купувачът е бил в брак, не е възникнала комбинирана съсобственост и е допустимо съсобствеността да се прекрати чрез разпределяне на имотите или части от тях по колена; че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възникна смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл.14, ал.7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг получаваше само своя дял от общото имущество, а делът на починалия съпруг се наследяваше от децата; че когато наследниците извършат помежду си разпоредителни сделки, също не е налице смесена съсобственост, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. Това тълкуване дава отговор на поставените въпроси, а именно че смесена съсобственост е налице щом в делбата участва съделител, който не е придобил правата си по наследство, а въз основа на сделка, дори и тя да е сключена с някой от наследниците. Следователно изводът на въззивния съд, че доколкото не всички съделители са придобили правата си по наследяване, то не може да се уважи искане за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК съответства на практиката на ВКС, на която се позовават касаторите, а и на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.8. Четвъртият въпрос е обоснован с тезата на касаторите, че са извършили разноските в качеството си на владелци на имота, а съответно погасителната давност за вземанията им започва да тече от прекъсване на владението им, което в случая е станало с получаване на преписа от исковата молба за делба. Посочената теза не съответства на данните по делото, като качеството владелци на настоящите касатори на правата на другия съделител, е отречено на иска им, че са собственици на имота по давност, с отхвърляне с решението по допускане на делбата. Същевременно касаторите не са оспорили извода на въззивния съд, че по делото не е установено именно те да са извършили, респ.финансирали СМР, поради което дори вземанията да не са погасени по давност, липсват основания за уважаването на исканията по сметки. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение