Определение № 1050 от 25.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3470/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д. К. К. от [населено място], приподписана от адв.Л., срещу решение от 25.02.2013г., постановено по в.гр.д.№51/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 09.11.2012г., постановено по гр.д.№2979/2012г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявените от Д. К. К. срещу [фирма]-Б. обективно съединени искове. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулг Г., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Д. К. К. срещу [фирма]-Б. обективно съединени искове: за отстраняване на причинените, довели до спирането на водата в имота й, за възстановяването на водоподаването там и за заплащане на обезщетение за претърпени във връзка с това неправомерно поведение на дружеството имуществени и неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че действията по прекъсване на водоснабдяването са правомерни и законосъобразни. Жалбоподателят не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение