Определение № 696 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4362/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Р. И. С. от [населено място] срещу определение № 160 от 08.05.2014г. по гр.д №1368/2014г на VІ г.о на Върховен касациоинен съд, с което на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК (изм.ДВ бр.100 от 21.12.2010) е оставена без разглеждане касационната жалба на настоящия жалбоподател срещу въззивно решение №1206 от 30.10.2013г на Софийски градски съд В частта, с която в настоящата частна жалба жалбоподателят Р. И. С. излага съображения във връзка с обжалването на определение №335 от 08.05.2014г по ч. гр.д № 1367/2014 по описа на ІV г.о на ВКС, е образувано ч. гр.д № 4362/2014г по описа на ІІІ г.о на ВКС, по което съдът следва да се произнесе отделно. В частната жалба се изтъква оплакване за неправилно възприемане на цената на иска като критерии, тъй като отсъства цена на иска в частта относно съществуването на облигационно отношение като предпоставка за парични вземания .Предметът на делото е бил изместен ,съдът по обжалваното решение не е следвало да се произнася за парични вземания преди да се е убедил ,че съществуват облигационни отношения. Изтъкват се пороци при образуването на две дела и служебните действия на състава в тази връзка. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно, тъй като се основава на обвързващо определяне на цената на иска от ищеца по оценяем установителен иск за парично вземане,чиито размер е определящ за последната и е под 5000 лева .Установяването на вземането включва и неговото основание, а оспорването на съществуването му като облигационно отношение от ответника не води до неоценяемост иска. При безспорно констатираната от съдържанието на исковата молба определеност и щом въпросът за цената не е повдиган от ответника или служебно от съда по реда на чл. 70 ГПК, постановеното от въззивния съд решение по иска е извън критерия за допустимост на касационо обжалване по чл. 280 ал.2 от ГПК ( изм. ДВ бр.100 от21.12.2010). Върховен касационен съд VІ г.о е съобразил определената цена по посочения от закона начин и към посочения от закона момент, съгласно разясненията,дадени в ТР №8/2012г ОСГК на ВКС. Върховен касационен съд императивно следва да съобразява критерия за допустимост, приложим за всички оценяеми искове. Предвид ограничението по чл. 280 ал.2 от ГПК касационно обжалване не е допустимо, както правилно е прието в обжалваното определение. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,