Определение № 1780 от 10.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 604/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 421 от 25.11.2024г. по в.т.д. № 493/2024г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която, като е отменено решение № 313 от 11.07.2024г. по т.д. № 250/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, застрахователното дружество е осъдено да заплати на П. Н. П. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 5 000 лева със законната лихва за забава от 28.11.2022г. до окончателното плащане. Присъденото обезщетение е за претърпените от П. Н. П. неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.09.2022г. по причина на водача на лек автомобил “Волво С40“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при касатора.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Излага оплаквания, че определеното от съда базово обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Неправилно е прието, че справедливият размер на обезщетението се равнява на 15 000 лева. Не са оценени релевантно всички факти, а именно характера и интензитета на претърпените от увредения вреди. Обезщетението е прекомерно завишено и несъответстващо на практиката на съдилищата по аналогични случаи. Не е следвало да се кредитират показанията на изслушания свидетел относно вида на травматичните увреждания и продължителността на оздравителния и възстановителния процес. Показанията са заинтересовани, тенденциозни и целящи да мотивират съда да присъди по-голямо по размер обезщетение. Недоказани са останали психичните травми на ищеца. Не са доказани негативни последици за психичното му здраве. Не са били съобразени също обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП.

Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване и въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено или присъденото обезщетение – намалено.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Формулираните въпроси са:

1. Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 от ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя?

Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968г., както и с решение № 749 от 05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 103 от 02.11.2020г. по т.д. № 2181/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 240 от 15.01.2019г. по т.д. № 518/2018г. на ВКС, ТК, І т.о.

2. При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно възприетия за справедлив размер на обезщетение от 15 000 лева в полза на П. Н. П., въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя съгласно чл. 236, ал. 2, вр. чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към което да приложи относимите материалноправни норми?

Касаторът се позовава на практика на ВКС, обективирана в решения и определения, постановени по т.д. № 3638/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., гр.д. № 5488/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., т.д. № 799/2011г. на ВКС, ТК, ІІ то., т.д. № 2366/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., гр.д. № 7364/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., т.д. № 2687/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

От насрещната страна по жалбата П. Н. П. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от застрахователното дружество част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да отмени първоинстанционното решение, с което изцяло е бил отхвърлен искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ на П. Н. П. срещу застрахователя, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че на 21.09.2022г., около 05.30 часа на АМ“Тракия“ при км. 166, Т. Г. Р. е управлявал лек автомобил „Волво С40“, с ДК [рег.номер на МПС]. Поради неспазване на необходимата дистанция, в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, той е причинил сблъсък с движещия се пред него лек автомобил „Мерцедес Спринтер 313“, с ДК [рег.номер на МПС], управляван от П. Н. П., тогава на 77 години. В резултат на удара П. получил мозъчно сътресение, 5 разкъсно-контузни рани в областта на лицето, рани в лявото коляно и дясната подбедрица. Счупени са били носните му кости, както и коронка на четвърти долен ляв зъб. Той престоял в болница от 21.09.2022г. до 24.09.2022г., а след това се възстановявал вкъщи. Възстановяването му продължило около два месеца, когато бил подпомаган от съседи и приятели, тъй като е вдовец. Останали са трайни белези от контузните рани в областта на лицето. При пътния инцидент ищецът изживял остра стресова реакция.

Обстоятелствата относно механизма на ПТП, уврежданията при ищеца и възстановяването му са били приети за установени въз основа на изслушани в първоинстанционното производство комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както и съдебна психологическа експертиза. Съобразени са били също показанията като свидетели на водача на лекия автомобил „Волво“ и съсед на ищеца, помагал му в периода на възстановяване. За допуснатото от Т. Г. Р. нарушение на правилата за движение е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а с наказателно постановление от 11.10.2022г. му е било наложено административно наказание „глоба“, която е била платена. Тези обстоятелства също са били съобразени от въззивния съд.

Не е било спорно, че ответникът е бил застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лекия автомобил „Волво С40“, с ДК [рег.номер на МПС], като преди образуване на делото от застрахователното дружество доброволно е била платена сумата от 4 000 лева - обезщетение за претърпените от П. Н. П. неимуществени вреди.

С оглед уврежданията на ищеца, резултат на пътния инцидент, и периода и степента на възстановяването му, за справедлив размер на обезщетението, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 15 000 лева. Тази сума, според съда, е възмездявала адекватно ищеца за преживените болки и страдания, както и за тези, които ще продължава да търпи в бъдеще. Събразявала е също икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП. Обезщетението е било намалено с 40% поради принос на увредения за настъпване на ПТП - непоставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137А от ЗДвП. Възприето е било, че при поставянето на колан, ищецът не би получил травматичните увреждания по главата и мозъчно сътресение. Или като окончателно, при приспадане на платените от застрахователя 4 000 лева, е било определено обезщетение от 5 000 лева. За тази сума първоинстанционното решение е било отменено, съответно подадената от П. Н. П. въззивна жалба е била счетена за основателна.

При тези установени обстоятелства вторият поставен от касатора процесуалноправен въпрос не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Това е, тъй като въпросът е основан на обстоятелства, каквито няма по делото - приет от първоинстанционния съд справедлив размер на обезщетение от 15 000 лева и подадена от застрахователя въззивна жалба, съдържаща оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, по които въззивният съд дължи произнасяне. Обстоятелствата по делото са различни – първоинстанционният съд е отхвърли иска на П. Н. П. по чл. 432, ал. 1 от КЗ изцяло, при което от него, а не от ответника - застраховател е била подадена въззивна жалба.

Първият въпрос на касатора (материалноправен) във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. С решението си въззивният съд е определил и присъдил обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Според застрахователното дружество обезщетението е завишено - то не съобразява и не оценява релевантните за случая обстоятелства.

Не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване по този въпрос също не може да бъде допуснато.

Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд. На въпроса е даден принципен отговор в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) и този отговор се отнася и за случаи на търсено обезщетение за неимуществени вреди от болки, страдания и неудобства след настъпили травматични увреждания при пътнотранспорно произшествие. Съгласно постановлението, при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при телесните увреждания са посочени характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства е поради това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. Трайно и непротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд, включително посочените от касатора съдебни решения, се поддържа, че при приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е длъжен да анализира и извърши комплексна оценка на обстоятелствата по делото, за да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост с оглед и на икономическите условия към датата на увреждането.

В случая, за да постанови решението си, въззивният съд е посочил всички относими обстоятелства и е определил размер на обезщетението съответно на тези обстоятелства, съобразявайки датата на пътния инцидент - края на 2022г. По-конкретно са взети предвид механизмът на ПТП (при управление на лек автомобил ищецът е бил застигнат и внезапно ударен отзад от друг автомобил); настъпилите травматични увреждания (основно по главата и в областта на лицето – с прорезни рани, счупване на носни кости и счупване на зъб); степента на причинените болки (висока, при съобразяване напредналата възраст на ищеца); периода на възстановяване (два месеца); нуждата и зависимостта от чужда помощ през този период (предоставяна от близки и съседи, тъй като ищецът е бил вдовец); наличието на оперативна интервенция (зашиване на раните), болничен престой, зъболечение и прием на лекарства; наличието на остатъчни загрозяващи белези в областта на лицето.

При посочената съдебна практика на Върховния касационен съд, за която не се установява да е неправилна или неактуална, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.

С подадения отговор на касационната жалба адвокат Р. М., процесуален представител на П. Н. П., е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съгласно уговорка между страните за предоставена безплатна правна помощ. С оглед обжалваемия интерес по делото, фактическата и правна сложност на спора и конкретно извършените от адвоката действия следва да бъде присъдено възнаграждение от 500 лева или 600 лева с включен ДДС (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът