Определение № 48 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 758/2011 г.

М. Д. М. от [населено място], чрез неговия пълномощник, е обжалвал определение № 266/01.11.2011 г. по гр. д. № 1483/2011 г. на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивното решение от 02.05.2011 г. по гр. д. № 9128/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, ІІ – А въззивен състав. Иска се атакуваното определение да бъде отменено по съображения, изложени в частната жалба. Ответникът по жалба – М. на о. не взема становище по нея. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени жалбата, намира за установено следното: Жалбата е допустима, като постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалвания резултат първият тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК, Трето ГО, е приел, че предвид цената на предявения иск с правно основание чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.) – в размер от 3 722. 54 лв., правото на касационно обжалване е отречено по правилото на чл. 280, ал. 2 от ГПК, който текст е приложим по аргумент на пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК – обн. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г. Цитираната разпоредба изрично изключва от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. Настоящето дело е „гражданско” по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК, поради което подадената по пощата на 07.07.2011 г. касационна жалба се явява недопустима. Определението е правилно. Изводът за недопустимост на касационната жалба е законосъобразен и кореспондира с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в приложимата редакция, обн. в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г. С цитираната норма са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Атакуваното с касационната жалба въззивно решение е постановено по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв., поради което по изрично разпореждане на закона – чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежи на касационен контрол. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за допустимост на инициираното от него касационно производство с аргумент за приложение на пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.) от факта, че исковата молба е постъпила в сезирания първоинстанционен съд (РС – Шумен) на дата, предхождаща 21.12.2010 г., поради което намирала приложение нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й пред цитираното по – горе изменение. Преходната разпоредба на пар. 25 предвижда производствата, висящи към датата на влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г. - 21.12.2010 г. (пар. 26 от същия закон), да се разглеждат по действащия преди посоченото законодателно изменение процесуален ред. Под „висящо производство” законодателят е имал предвид производство по делото, висящо пред съответната инстанция, от което следва, че нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ бр. 100/21.12.2010 г. е приложима за всички касационни производства, образувани по постъпили на датата на влизане в сила на ЗИДГПК - 21.12.2010 г. и след нея касационни жалби. Едно дело става висящо пред по-горен съд само след подаване на въззивна или касационна жалба. Това е израз на деволутивния ефект на редовната и своевременно подадена жалба - пренася делото от първоинстанционния на въззивния, а в случая от въззивния на касационния съд. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила - 21.12.2010 г. (противно на поддържаното от частния жалбоподател). В случая касационната жалба е постъпила след тази дата – на 07.07.2011 г., поради което образуваното касационно производство не следва да се довършва по досегашния ред, както правилно е приел първият тричленен състав на ВКС. В обобщение, процесуално законосъобразно с оспореното определение касационната жалба е оставена без разглеждане, което налага същото да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение