Определение № 228 от 03.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 499/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 28426 от 23.09.2015 г., подадена от Т. К. Т. чрез адвокат П. П. У. от АК – В., която е насочена против въззивно решение № 1550 от 14.08.2015 г. на Окръжен съд - Варна, гражданско отделение, постановено по в.гр.д. № 643/2014 г. Подадени са и Допълнение към касационната жалба и към изложението по касационна жалба с вх.№ 28426 от 23.09.2015 г., приподписани от адвокат П. У. и заведени с вх. № 29058 от 29.09.2015 г. и Актуализирано изложение по Актуализираната касационна жалба, приподписано от адвокат Е. И. Ф. от АК – В.. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответниците по касация В. Н. Ф. и Е. И. Ф. чрез адвокат В. П. от АК – В. са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който възразяват срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество и срещу основателността й. Претендират разноски. При проверка за допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение № 5356 от 28.11.2013 г. по гр.д.№ 4545/2005 г. на ХХІV състав на ВРС, с което е отхвърлен иска на Т. К. Т., насочен срещу В. Н. Ф., действащ за себе си и в качеството на наследник по закон и правоприемник на основание чл. 120 ГПК /отм./ на починалата в хода на делото негова майка З. Й. З., както и срещу Е. И. М. - гражданка на Р.Германия, за предаване на основание чл. 108 ЗС владението върху 1/4 идеална част от дворно място, цялото с площ от 188 кв.м., находящо се в [населено място], [улица](предишно наименование „П. А. З.”), съставляващо парцел V – 2,3, кв. 4 по плана на 8-ми подрайон, съставляващ поземлен имот № 3 при граници на имота: [улица], имоти № 1030, № 1031, № 1026 и № 1029, заедно с 1/2 идеална част от втори етаж с площ от 60 кв.м., състояща се от две стаи, антре, пералня, баня - клозет, стълбище на втория етаж, с предназначение, понастоящем променено на офиси, за предаване на 1/4 идеална част от подобренията в дворното място и за предаване на трети етаж - надстройка с площ 60 кв.м., състоящ се от стълбище, входно антре, две стаи, кухия, баня - тоалет и тераса, придобит от Т. К. Т. по силата на наследствено правоприемство след смъртта на брат му А. Д. (починал на 12.07.2005 г.), който пък е придобил имота с договор за замяна, инкорпориран в НА № 10, том IX, дело № 3139/1980 г. на варненски нотариус. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставени в първоначалното изложение към касационната жалба, Допълнение към изложението (вх.№ 28426 от 23.09.2015 г.) и Актуализирано изложение (приподписано от адвокат Е. Ф.) процесуално-правни въпроси систематизирани така: (І.1) „Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на влязло в сила решение ?”, (І.2) „Трябва ли при постановяване на съдебния акт съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните ?”, (І.3) „В случай, че приеме, че някое възражение не е основателно, не следва ли съдът да го обсъди в мотивите си ?”, (І.4) „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни ? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички доводи и възражения на страните, преценка на всички приети по делото доказателства – поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и изрично ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията ми за неоснователни и защо игнорира някои доказателства по делото ?”, (І.5) „Как следва да се установят вторичните белези на недвижимия имот – площ и кубатура, с цел определяне на данъчната му оценка ?”, (І.6) „Ползва ли се със сила на пресъдено нещо влязло в сила недопустимо решение ? Какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо при оставена в сила на част от прекратено като недопустимо производство по чл. 97, ал. 1 ГПК като второ заведено дело, но и поради липса на правен интерес ?”, (І.7) „Може ли съдът да подменя съдържанието на нотариален акт без постановен съдебен акт за неговата отмяна ?”, (І.8) „Може ли съдът да постанови Решение при незавършило производство по заведена преписка в прокуратурата по престъпни обстоятелства от общ характер, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор ?”, (І.9) „Следва ли при нарушение изискванията на чл. 476 ГПК респ. чл. 580 ГПК, нотариалното удостоверяване да се счита за нищожно в случаите, когато от съдържанието на н.а. е безспорно, че не е посочена цената на сделката, липсва предмет на спора поради неразделяне на жилищния имот на самостоятелни обекти и не са посочени престациите за продавача, както и допустимо ли е тези пропуски да се приемат за технически грешки, които могат да се отстранят по пътя на тълкуване на правните норми ?”, (І.10) „Следва ли единствено съдът да преценява при факт от съществено значение за установяване на обективната истина по делото и във въззивната жалба дали установяването на този факт изисква специални знания, както и кои от поисканите от страната доказателства са съотносими и следва да бъдат допуснати ?”. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и по материално-правни въпроси, поставени в първоначалното изложение към касационната жалба и Актуализирано изложение (приподписано от адвокат Е. Ф.), систематизирани така: (ІІ.1) „Може ли да доведе до придобивна давност владение върху реална част от сграда, която не е обособена като самостоятелен обект ?”, (ІІ.2) „Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чужда идеална част, трябва ли при спор за собственост да докаже, че е извършил действия, с които е демонстрирал пред останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си ?”, (ІІ.3) „Допустимо ли е опровергаване знание на законова разпоредба, с която като задължителен реквизит за форма на нотариалния акт е въведен месецът на издаването му ?”, (ІІ.4) „Следва ли съдът да прилага служебно сроковете по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, след като в закона е указано, че същите са давностни, а не преклузивни ?” и (ІІ.5) „ Следва ли съдът да прилага служебно сроковете по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, след като в закона е указано, че сроковете при заведена процедура за поставяне под запрещение текат от узнаването на порока на договора ?”. Въпросите са поставени в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За да приеме, че ответниците по иска (а сега - ответници по касация) разполагат с противопоставимо по отношение на касатора (ищец) право, отблъскващо претенцията за ревандикация на третия етаж - надстройка, въззивният съд е обсъдил заявените от ответниците като евентуални средства за защита възражения за придобивна давност. В решението е прието, че в полза на В. Н. Ф. и съпругата му Е. И. М. е изтекла кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, считано от 26.03.1999 г., като владението е основано на сключен договор за продажба, оформен посредством нотариално удостоверяване, признато за нищожно, поради липса на посочен месец в датата на нотариалния акт - НА № 38 от 1999 г. При така формираната правораздавателна воля се налага извода, че материално-правните въпроси по посочените по-горе пунктове ІІ.2 и ІІ.3, касаещи предпоставките за настъпване вещно-правния ефект на придобивната давност, имат обуславящо значение за изхода на спора в частта му, касаеща иска за предаване владението на третия етаж - надстройка. Обединявайки и уточнявайки двете питания (в съответствие с правомощията си, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) в правния въпрос относно необходимите предпоставки за настъпване на вещно-правния ефект на придобивната давност в хипотеза на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствие на посочен месец на издаването му, касационният съд намира, че касационното обжалване на въззивното решение в частта му, в която е отхвърлен иска за предаване владението на третия етаж - надстройка следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид обосновката към въпроса в посочения по-горе пункт І.8. се налага извода, че същият се основава на оплакването на касатора за допуснати процесуални нарушения във връзка с преценката на свидетелските показания на свидетеля Р. Р.. Същите касаят спора именно в частта относно ревандикацията на третия етаж – надстройка, поради което основателността им следва да бъде преценявана при постановяването на решение по съществото на спора, а не в рамките на производството по чл. 288 ГПК по допускане на обжалването. Отхвърлянето на иска в останалата част – по отношение 1/4 идеална част от дворно място, ½ идеална част от втория етаж и 1/4 идеална част от подобренията в дворното място, е обосновано от въззивния съд със следните съображения: Прието е, че А. Д. (брат и наследодател на касатора) е придобил този имот (както и останалата ½ идеална част от втория етаж, производството по отношение на която е прекратено с влязло в сила на 27.02.2007 г. определение) с договор за замяна от 1980 г. След сключването на 28.02.1983 г. на граждански брак със З. Й. З., с договор за продажба от 07.03.1983 г. А. Д. се разпоредил в полза на съпругата си с половината от придобитото по договора за замяна, т.е. 1/8 идеална част от дворно място, ½ идеална част от втория етаж и 1/8 идеална част от подобренията в дворното място. Въззивният съд е съобразил, че между страните по настоящото дело е налице сила на пресъдено нещо на влязлото в сила на 04.08.2011 г. решение, постановено в производството по гр.д.№ 4795/2005 г. по описа на РС – Варна, с което са отхвърлени като неоснователни предявения от Т. К. Т. против В. Н. Ф., Е. И. Ф. и З. Й. З.