Определение № 518 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 908/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Р. В. ІІ”, [населено място] срещу решение № 1036 от 21.06.2012 г. по гр. д. № 1360/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-3 състав решение № 884 от 18.02.2011 г. по гр. д. № 58/2007 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от ЕТ „Р. В. ІІ”, [населено място] обективно и субективно съединени частични искове: иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 258 ЗЗД срещу О. С. Г. от [населено място] за сумата 11 000 лв., като част от сумата 371 508 лв., представляваща възнаграждение по договор за строителство на инфраструктурни обекти от 06.12.2005 г.; иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу О. С. Г. за сумата 11 000 лв., като част от сумата 371 508 лв. и иск с правно основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД срещу С. О. Г. от [населено място] за сумата 11 000 лв., като част от сумата 371 508 лв., представляваща обезщетение за действия без представителна власт, изразяващи се в подписването на договор за строителство на инфраструктурни обекти от 06.12.2005 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Според касатора, изводите по съществото на спора – че между него и ответника О. С. Г. не е възникнало правоотношение по договор за строителство на инфраструктурни обекти и че последният не дължи възнаграждение за изграждането на същите; че посоченият ответник не е потвърдил сключения от негово име от ответника С. О. Г. договор за строителство на тези обекти от 06.12.2005 г. и че не е налице неоснователно обогатяване за ответника О. С. Г. със стойността на процесния договор – са направени в противоречие със закона и събраните по делото доказателства, като част от тях въобще не са обсъдени по съображение, че касаят отношенията на ответника О. Г. с трети лица, а други /констативни актове образец 15 от 18.05.2006 г./ са възприети неправилно и не е отчетен съдържащият се в тях важен за делото факт, че посоченият ответник се е запознал с договора за строителство от 06.12.2005 г. Оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е аргументирано с твърдението, че първоинстанционният съд неоснователно е отказал да уважи искането за задължаване на ответниците да се явят по реда на чл. 114 ГПК /отм./, за да отговорят на поставени към тях въпроси, а въззивният съд, макар първоначално да е допуснал издаването на съдебно удостоверение на въззивника за снабдяване с официално заверен препис от договора за строителство от 06.12.2005 г. от СРДНСК, съдържащ се по преписката за държавно приемане на процесните съоръжения, впоследствие е отказал да издаде такова удостоверение, а е приел официално заверения препис от СРДНСК, но въобще не го е обсъдил в своя акт. Като значими за допускането на касационния контрол в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касатоърт е поставил следните въпроси: Материалноправни въпроси: „1.1. Дали подписването на процесните констативни актове образец 15 от 18.05.2006 г. от ответника О. Г. за възложител, в които изрично е записано, че подписалото за възложител лице се е запознало с договора за строителство, въз основа на който са построени процесните съоръжения (екземпляр от който е представен по преписката за държавно приемане на процесния строеж и заверено копие от СРДНСК от същия е представено по делото и е установено, че той е идентичен с процесния договор за строителство от 06.12.2005 г.) и при липса на твърдения от страна на ответника, че има друг договор за строителство, различен от процесния, представлява потвърждаване на О. Г. по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД на процесния договор за строителство, сключен на 06.12.2005 г; 1.2. Дали отношенията между ответника О. Г. и ЕТ „Р. В. ІІ” в строителния процес следва да се квалифицират като отношения между възложител и строител или като отношения между строител и подизпълнител и съответно дали писмената форма е условие за валидност на договора между тези страни в строителния процес по изграждане на процесните съоръжения съгласно ЗУТ; 1.3. Дали би бил нищожен поради невъзможен предмет процесният договор от 06.12.2005 г. в случай, че се приеме, че той е бил потвърден от ответника О. Г. по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД; 1.4. Дали ответникът О. Г. не се е обогатил като е посочил като основание за прилагане на чл. 71, т. 5 от НРПУРОИ, че е изградил процесните канал и водопровод и по реда на този член е получил с преимущество в замяна на 4 панелни апартамента в[жк],[жк]и[жк]два общински имота, съответно от 602 кв. м. и от 564 кв. м. в СО – Район „Студентски”, м. „В. – ВЕЦ С.”; 1.5. Дали ЕТ „Р. В. ІІ”, представляван от Р. В. В., е бил добросъвестна страна, сключвайки договора за строителство, при положение че по делото се доказа, че този договор е занесен за подпис на ответника О. Г. и е бил върнат подписан, без Р. В. да види кой го подписва; Процесуалноправни въпроси: 2.1. Правилно ли е санирането от въззивния съд на недопускането от първоинстанционния съд на разпит по реда на чл. 114 ГПК /отм./ на двамата ответници по въпроси, които са относими и доказуеми със свидетелски показания; 2.2. Дали предявеният иск на извъндоговорно основание с оглед фактическите твърдения на ищеца е следвало да бъде квалифициран от въззивния съд като иск за неоснователно обогатяване или е следвало да бъде квалифициран като иск за водене на чужда работа без пълномощие и съответно с оглед правилната правна квалификация на този иск, дали въззивният съд не се е произнесъл по непредявен иск; 2.3. Законово регламентираното задължение на съда да събере и обсъди действителния смисъл на всички поискани доказателства по делото и доводите на страните по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, което въззивният съд не е изпълнил. По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и че се решават противоречиво от съдилищата, като в подкрепа на това твърдение касаторът представя следните решения на ВС и ВКС: решение на ОСГК на ВС № 153 от 03.11.1958 г. по гр. д. № 116/58 г.; решение № 274 от 1996 г. на 5-членен състав на ВС; решение № 420 от 13.02.1959г. по гр. д. № 8325/58 г. на ВС, І г. о.; решение № 1386 от 16.07.2002 г. по гр. д. № 1341/2001 г. на ВКС, V г. о.; решение № 518 от 30.12.2003 г. по гр. д. № 2382003 г. на ВКС, І г. .о.; решение № 38 от 11.04.2007 г. по т. д. № 791/2006 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 621 от 31.03.1999 г. по гр. д. № 2423/98 г. на ВКС, V г. о. Освен това, по отношение на въпроса, свързан с потвърждаване на сключения от лице без представителна власт договор за строителство, е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касация – О. С. Г. и С. О. Г., двамата от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмени отговори съответно от 02.10.2012 г. и от 28.09.2012 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди обжалваното пред него решение на Софийски градски съд по гр. д. № 58/2007 г., с което са отхвърлени предявените от ЕТ „Р. В. ІІ”, [населено място] срещу О. С. Г. и С. О. Г., двамата от [населено място] обективно и субективно съединени частични искове, въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция за неоснователност на същите. По-конкретно: Предявеният срещу ответника О. Г. главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 258 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за строителство от 06.12.2005 г. е преценен като неоснователен поради липса на възникнало между страните облигационно правоотношение, тъй като: договорът за строителство от 06.12.2005 г. не е подписан от ответника О. Г., а от ответника С. Г., но без наличието на пълномощно, овластяващо го за това; подписването на двата констативни акта образец 15 от 18.05.2006 г. от ответника О. Г. не представлява потвърждаване на сключения от негово име договор за строителство; дори и да е бил сключен, договорът от 06.12.2005 г. би бил нищожен поради липса на предмет, тъй като към посочената дата съоръженията вече са били изградени. Неоснователността на предявения срещу ответника О. Г. евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е мотивирана с отсъствие на предвидените в тази норма предпоставки – обедняване на ищеца и обогатяване на посочения ответник. По отношение на предявения евентуален иск с правно основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД срещу ответника С. О. Г. въззивната инстанция е преценила, че същият е неоснователен предвид липсата на ангажирани от ищеца доказателства за неговата добросъвестност, т. е. че е знаел, че лицето, с което договаря, не разполага с представителна власт. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по въпроса за възможността договорът за строителство, сключен от лице без представителна власт, да бъде потвърден с конклудентни действия и по-конкретно с подписването на констативен акт обр. 15. Този въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ изхода на конкретното дело. Предвид липсата на практика по същия, настоящият състав намира, че по отношение на него е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В тази връзка следва да се отбележи, че както представената от касатора казуална практика, така и формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика /служебно известна на съда/, касае принципно приложимостта на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, но не и хипотеза като настоящата, чиято специфика е в предмета на договора. Останалите поставени от касатора въпроси са относими към правилността на обжалвания акт и поради това не обосновават допускане на касационен контрол. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК