Определение № 1847 от 08.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1416/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 42039 от 19.12.2024 г. на К. А. В. и С. С. Б., подадена чрез пълномощника адвокат Л. К., срещу въззивно решение № 1247/30.10.2024 г. по в. гр.д. № 1689/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Дали ограждането е достатъчно действие, за да приеме съдът, че е налице фактическа власт, която обосновава доказаност на давностно владение; 2. Дали установяването на фактическа власт върху един спорен имот, чиято площ е включена в рамките на по-голям имот, който по-голям имот не е предмет на спора, но е ограден, може да се тълкува като установяване на владение върху спорния имот, при все че притежателите на право на собственост върху малкия имот нямат легитимно право да се противопоставят на ограждането. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответникът по касация ЕТ „Експрес – Л. Т.“ не изразява становище. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение са потвърдени решение № 337/18.01.2024 г. и решение № 1389/27.03.2024 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, и двете по гр. д. № 3390/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с които е: 1/ отхвърлен предявеният от ЕТ „Експрес – Л. Т.“ срещу К. А. В. и С. С. Б. установителен иск за собственост на процесния имот на основание договор за покупко-продажба от 19.03.2004 г.; 2/признато за установено по предявения от ЕТ „Експрес – Л. Т.“ срещу К. А. В. и С. С. Б. положителен установителен иск за собственост, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], [община], с площ 1534 кв.м., на основание изтекла придобивна давност; 3/ отменен на основание чл. 537, ал. 1 ГПК констативен нотариален акт за собственост от 03.02.2021, с който К. В. и С. Б. са признати за собственици на процесния поземлен имот. Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на разпоредбата в сила - 22.11.1997 г. Константно се приема в съдебната практика, че ако към тази дата имотът не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, давността по отношение на него започва да тече от момента на възстановяване на собствеността. Прието е, че правото на собственост върху процесния имот е възстановено на ответниците с решение от 21.10.2008 г. на ПК - община Родопи. Съдът е отбелязал, че в случая е ирелевантно дали владението е било добросъвестно или не, тъй като до предявяване на иска през 2022 г. е изтекъл по-дългият десетгодишен давностен срок. Заключението на приетата техническа експертиза сочи, че процесният имот попада в терен, владян от ищеца и неговия праводател „Хидротехника“ ЕООД отпреди 1996 г. Имотът е ограден с монолитна ограда, бетониран и засипан е с чакъл, като достъпът до него е осъществяван чрез заключващ се портал. В показанията на свидетеля А. В. е посочено, че от 2008 г. до днес той и майка му К. В. не упражняват фактическа власт върху него, тъй като имотът е ограден с двуметрова тухлена ограда, а ищецът категорично е отказал да ги допусне вътре. Изложени са и съображения за неоснователност на предявения установителен иск за собственост въз основа на договор за покупко-продажба, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Правният въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност чл. 288 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по поставените въпроси, тъй като са по съществото на спора, касаят правилността на решаващите правни изводи на съда и изискват преценка на събраните по делото доказателства. Така формулирани, въпросите не осъществяват изискването за обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че константно в съдебната практика владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да е основание за придобиване по давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. В случая съдът е приел, че действията на ищеца по ограждане на имота, в т.ч. по-големия имот, в който се намира процесният, и недопускането на ответниците до него характеризират упражняваната фактическа власт като владение. Не е налице нито едно от сочените в чл. 280, ал. 2 ГПК основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При проверката, която касационната инстанция прави в производството по чл. 288 ГПК, не се констатира обжалваното решение да е постановено по непредявен иск. Процесният имот е индивидуализиран със своето точно местоположение, граници, площ и номер. Не е налице и основанието очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. По оплакванията, че въззивният съд не е взел предвид противопоставянето на ответницата на владението на ищеца, следва да се посочи, че предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. С разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, приложима и към института на придобивната давност, съобразно чл. 84 ЗС, са очертани хипотезите на прекъсване на давността – признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение, искане за започване на помирително производство, предприемане на действия за принудително изпълнение. Действия, които не попадат в обхвата на посочените, не могат да прекъснат течението на придобивната давност. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.