Определение № 45 от 12.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2700/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Х. от [населено място] срещу въззивно решение № 76 от 04.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 21/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 55 от 02.11.2012 г. по гр. д. № 1844/2012 г. на Добрички районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Х. Х. Х. против В. Г. Б. иск за установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК съществуването на вземане в размер на 22 850 лв. по запис на заповед от 09.09.2010 г., ведно със законната лихва от 10.10.2011 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 4714/2011 г. на Добрички районен съд. К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което моли за неговата отмяна и за уважаване на иска по чл.422, ал.1 ГПК с присъждане на разноските. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че изводите на въззивния съд относно релевантните правни факти и разпределението на доказателствената тежест в производството по чл.422, ал.1 ГПК при предявен иск за съществуване на вземане, произтичащо от запис на заповед, противоречат на задължителната практика на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения. В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът В. Б. Г. от [населено място] изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК от Х. Х. Х. против В. Б. Г. иск за съществуване на вземане в размер на 22 850 лв. по запис на заповед от 09.09.2010 г., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, Добрички окръжен съд е приел, че ищецът – кредитор не е посочил и доказал конкретно каузално правоотношение, във връзка с което и за обезпечаване на задълженията по което е издаден записът на заповед. Въззивният съд е изразил становище, че абстрактният характер на записа на заповед не е абсолютен, тъй като записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и поемателя, и при направени от длъжника възражения за липса на каузално правоотношение кредиторът носи тежестта да посочи и докаже такова правоотношение. Правният въпрос, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване, се свежда до предмета на делото и до разпределението на доказателствената тежест в производството по чл.422, ал.1 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК. Поради формирана при действието на чл.290 ГПК противоречива съдебна практика с разпореждане от 13.06.2013 г. на Председателя на ВКС е разширен предмета на образуваното с разпореждане от 11.02.2013 г. тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС с включване на въпроса „Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед”. Посоченият въпрос е идентичен с формулирания от касатора правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, което налага производството по делото да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,