Определение № 44 от 19.11.2020 г. на ВКС по д. № 42/2018 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Районен съд София е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд София - град по иск, предявен от Д. А. В. срещу Българска народна банка, за заплащане на обезщетение в размер на 8 627,97 лв. - преки имуществени вреди от забавено плащане на гарантирани вземания, представляващи натрупаната лихва върху главницата от 196 000 лв. за периода 30.06.2014 г. - 4.12.2014 г. Твърди, че вредите са резултат от неправомерното бездействие на БНБ да изпълни задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантирани депозити по чл. 1, § 3, б. "i" от Директива 94/19/ЕО на ЕП и Съвета от 30.05.1994 г. Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Сезираният Административен съд - София град е прекратил пред себе си производството, образувано по иска на Д. А. В., като е изпратил делото за разглеждане на Софийски районен съд. Изложил е съображения, че е сезиран с иск за реализиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС, с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС, който не попада в обсега на ЗОДОВ. Административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица, единствено и само в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като във всички останали случаи отговорността на държавата за вреди се реализира по общия исков ред. Няма в случая отменен административен акт, от който да се претендират вредите, каквото е императивното изискване на чл. 204, ал. 1 АПК. От своя страна, приемащият Софийски районен съд е отказал да разгледа исковете и е повдигнал препирня за подсъдност. Мотивирал се е, че отговорността на държавата за вреди, независимо дали вследствие акт, действие или бездействие на нейни органи и длъжностни лица в нарушение на вътрешното право или на правото на ЕС, може да се реализира по гражданскоправен или по административен ред; преценката се извършва с оглед характера на дейността на съответния държавен орган или длъжностно лице. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които са придобили по силата на закон властническо правомощие, а длъжностни лица са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗКИ Българска народна банка е компетентният орган в Република България за упражняване надзор върху банките по см. чл. 4, § I, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 г. От това следва, че БНБ е определена за публичен орган, оправомощен от националното право да упражнява надзор върху кредитните институции като част от действащата надзорна система в държавата. Правоотношенията, възникващи между БНБ и останалите банки, при изпълнение на така предоставената компетентност, са властнически и в изпълнение на административна дейност. В заключение, Софийският районен съд приел, че исковете за обезщетяване за вреди от действия или бездействия при упражняване на надзор по отношение на кредитни институции са подсъдни на административните съдилища, които трябва да ги разгледат на основание чл. 4, § 3 ДЕС, по реда на чл. 1 ЗОДОВ. С определение № 20 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 42/2018 г. по описа на ВКС, 5- чл. състав, производството по делото е спряно на осн. чл. 292, вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 144 АПК, до приемане на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015 г. от общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, по въпроса: "По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. " В проведено на 6.02.2020 г. заседание се взе решение за отклоняване на предложението на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос, с оглед променената нормативна уредба, поради което e налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството. По повдигнатата препирня за подсъдност настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да разгледа предявения от Д. А. В. против Българска народна банка иск с правно основание чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС е Административен съд – София град. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на неизпълнение от БНБ на чл. 1, т. 3, буква (i) от Директива № 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити ищецът претърпял имуществени вреди в размер 8 627,97 лв. - преки имуществени вреди от забавено плащане на гарантирани вземания, представляващи натрупаната лихва върху главницата от 196 000 лв. за периода 30.06.2014 г. - 4.12.2014 г. Съгласно чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ и чл. 79, ал. 1 ЗКИ Българската народна банка е натоварена с изключителната компетентност за упражняване на надзор на банките по смисъла на чл. 4, § І, т. 40 от Регламент/ ЕС/ 575/2013 г. на Европейския парламент и Съвета от 25.06.2013 г. При тази своя дейност банката осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на банковите акционерни дружества, поради което тази дейност следва да се приеме за административна по своя характер. Българската народна банка е компетентният орган, който следва да установи "неналичен депозит" по чл. 1, т. 3, б (i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г. и да осигури своевременно изплащане на гарантираните депозити. Съгласно разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ /обн. ДВ, бр. 94/2019 г. /, исковете по чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС, за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се разглеждат по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК /ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на ЕС актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава XI "Производства за обезщетения" на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед на тази нормативна уредба, компетентен да разгледа предявения от Д. А. В. против Българска народна банка иск с правно основание чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС, за присъждане на сумата 8 627,97 лв. - преки имуществени вреди от забавено плащане на гарантирани вземания, представляващи натрупаната лихва върху главницата от 196 000 лв. за периода 30.06.2014 г. - 4.12.2014 г., в резултат на неизпълнение на чл. 1, т. 3, буква (i) от Директива № 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, е Административен съд – София град. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд