Определение № 243 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 252/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Обжалвано е определение от 12.12.2008г. по гр.д. № 504 / 2008г., с което Варненски АС, като е потвърдил определение от 28.08.2008г. по гр.д. №1896/2008г. на Варненски ОС, е приел, че делото е родово подсъдно на Варненски районен съд, а не на Варненски ОС. Жалбоподателят – Д. И. Ш. поддържа, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде делото бъде изпратено за разглеждане от Варненски ОС. Ответникът Е. М. Е. църква в България не взема становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното определение въззивният съд, като е потвърдил определение от 28.08.2008г. по гр.д. №1896/2008г. на Варненски ОС, е приел, че делото е родово подсъдно на Варненски районен съд, а не на Варненски ОС. Приел е, че Е. М. Е. църква в България е предявила субективно и обективно съединени искове срещу частния жалбоподател за заплащане на дължим се от него месечен наем за времето от 04.03.1998г. до 05.08.2008г., като всеки един от тях е за дължимия се наем за един месец и е с цена под 25 000 лева, поради което делото е родово подсъдно на районния, а не на окръжния съд, където е бил предявен иска. С обжалваното определение, въззивният съд е възприел изводите на окръжния съд за родова неподсъдност на делото пред същия. В изложението по допустимост на жалбата жалбоподателят е посочил като съществен въпрос, разрешен с обжалваното определение, този за точното определяне родовата подсъдност на делото с оглед цената на иска, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото пред окръжния съд, но допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция би била налице само ако съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за точното определяне родовата подсъдност на делото с оглед цената на иска, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изискваща цената на иска да се определя съобразно вида на иска, който в случая е иск за заплащане на наемна цена за определен период от време, т.е. иск за повтарящи се задължения (периодични платежи) с имуществен характер и има цена определена от сбора на всички платежи. Ето защо касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. В случая следва да се приеме, че делото е подсъдно на Варненски окръжен съд с оглед разпоредбата на чл.104, ал.1, т.4 ГПК. Цената на иска се определя при спазване разпоредбата на чл.69, ал.1, т.6 ГПК, а именно от сбора на всички платежи, тъй като се касае за иск за периодични платежи - чл.228 ЗЗД, чийто сбор надвишава 25 000 лева. С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира че обжалваното определение и потвърденото с него определение на окръжния съд за родова неподсъдност на делото на окръжния съд, следва да бъдат отменени като неправилни, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане като родово подсъдно на Варненски окръжен съд. Предвид изложените съображения, съдът