Определение № 294 от 24.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 12/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв.А. А., процесуален представител на Ш. М. Г., Г. М. Н., Х. М. А. и З. М. С. срещу определение № 5015 от 15.11.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 2284 от 2024 г. на Варненския окръжен съд, ГО, V състав, с което е потвърдено определение № 984 от 28.10.2024 г. на Районен съд- Провадия за прекратяване на гр.д.№ 386 от 2024 г. на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Като основание за допустимост на касационното му обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Когато е предявен положителен установителен иск от няколко сънаследника- необходими другари с предмет право на собственост върху няколко наследствени недвижими имота, дължи ли се държавна такса от всеки един от другарите за всеки един от процесните недвижими имоти ? Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо г.о. по допустимостта на частната жалба приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото, по което е постановено обжалваното определение/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определението на 25.11.2024 г., а частната касационна жалба е подадена на 26.11.2024 г./. Тъй като тази частна жалба е срещу определение на въззивен съд, с което по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото /определение за прекратяване на делото/, на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК тази жалба подлежи на разглеждане от ВКС, само ако са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на определението. В случая не е налице соченото от жалбоподателя основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението. Действително, поставеният от касаторите правен въпрос е от значение за конкретното дело, тъй като е обусловил изводите на съда в обжалваното определение- с него въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за прекратяване на делото поради неплащане в дадения от съда срок на дължимата по това дело държавна такса, като е споделил мотивите на първоинстанционния съд, че в случая с оглед данъчните оценки на петте процесни имота и кумулативното /обективно и субективно/ съединяване за разглеждане в едно производство на общо 20 иска, дължимата държавна такса за разглеждане на делото е 1 000 лв. /по 50 лв. минимална такса за всеки един от 20-те предявени иска/. По поставения въпрос обаче не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, с оглед разясненията на това основание, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: защото въпросът касае приложението и тълкуването на нормата на чл.72 ГПК, по която има задължителна практика на ВКС /т.18 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/, на която обжалваното определение съответства и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на определението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на съдебния акт да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при неговия прочит, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на чл.128, чл.129 и чл.72 ГПК, в действащите редакции на тези норми и съобразно с техния точен смисъл. Напълно в съответствие с тях е приел, че за предявените от четирите ищци обективно и субективно съединени искове за собственост за по 1/6 ид.ч. от общо пет недвижими имота, ищците дължат държавна такса в общ размер от 1 000 лв. /за всеки един от предявените 20 иска по 50 лв., колкото е минималната такса по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/ и че след като тази държавна такса не е била внесена от ищците в определения им от първоинстанционния съд срок, исковата молба е подлежала на връщане съгласно чл.129, ал.3 ГПК във връзка с чл.128, т.2 ГПК. Предвид на всичко изложено касационното обжалване на определението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение