Определение № 338 от 13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Ц., чрез пълномощника и адвокат Ю. С., срещу въззивно решение №166/07.07.2016г. по гр. дело №672/2015г. на Кюстендилския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпросите дали е необходимо изготвяне на инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни жилищни обекти в сграда след като с техническа експертиза е установено, че такива реално съществуват като изпълнени на съответния етаж /решение №211/2012г. по гр.д.№991/2011г., І г.о./ и нищожна ли е придобивната сделка по смисъла на чл.26,ал.1 ЗЗД при липса на самостоятелност на разпоредения „сутеренен етаж /решение №21/2015г. по гр.д.№6057/2014г., ІІ г.о./. Във втората част на изложението се твърди наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, но развитите въпроси касаят фактически констатации и правни изводи в съдебни решения, разглеждащи различни казуси и постановени при различна фактическа обстановка и не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Прилагат се посочените решения. Ответниците по касационната жалба Д. Г. С. и С. Д. Ц. оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК. Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 451/2015г. по гр.д.№337/2015г. на Районен съд – Дупница. Постановено е друго, с което е отхвърлен искът на С. Д. Ц. против Д. Г. С. и С. Д. Ц. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на избено помещение, част от сутеренния етаж на сграда №1, изградена в поземлен имот, идентификатор 68789.605.94 по КК на [населено място], с площ на имота 207 кв.м. /подробно описан с граници/. Въззивният съд е приел, че съгласно нотариален акт № 6/1981г. Д. З. е дарил на дъщеря си С. Ц. /ищцата/ недвижим имот: сутеренен етаж на жилищна сграда, построена в имот пл. № 423, кв.24 по плана на [населено място] с урегулирано пространство 317 кв.м. За жилищната сграда е бил одобрен архитектурен проект № 219/16.07.1959 г. Със същия нотариален акт З. е дарил на другата си дъщеря В. С. /наследодател на ответниците/ 1/2 идеална част от поземления имот заедно с първия етаж на построената в него жилищна сграда като си е запазил правото да построи втори жилищен етаж върху дарената сграда. В нотариален акт № 160/1997г. е обективиран договор за дарение, по силата на който В. С. е дарила на дъщеря си С. Ц. /ответница/ 1/2 ид. ч. от дворно място – парцел V-423, кв. 273 по плана на [населено място], ведно с първия етаж на построената в него жилищна сграда. По КК и КР на [населено място] от 2004г. сградата е с идентификатор 68789.605.94.1, със застроена площ от 80 кв.м., брой етажи -2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, изградена в поземлен имот с идентификатор 68789.605.94. От гласните доказателства е прието за установено, че спорното избено помещение се намира в сутерена, входът за което от 2006г. е по стълба откъм улицата и се ползва от ответниците, които заключили мазето и започнали споровете с ищцата. До тогава входът към мазето е бил откъм сутерена, който се състои от кухня,хол, спалня и спорното мазе. От заключението на техническите експертизи въззивният е приел, че по архитектурния проект, одобрен на 16.07.1959г. жилището на първия етаж съдържа вход със стълбище към сутерена, антре, две стаи, кухня и килер, през който се минава към тоалетна. В сутерена от стълбището се влиза в преддверие, около което са разположени стая, лятна кухня и изба. Процесното помещение е изцяло в очертанията на застроената площ на сутерена. Строителство не отговаря на одобрения проект, като в сутерена на мястото на предвиденото с проекта стълбище към първия етаж, се намира процесното мазе. Помещението, посочено в проекта като "изба" се ползва като кухня, от която има врата към двора, която представлява вход към този етаж. Част от посоченото в проекта преддверие на това ниво е преградено и подготвено за преустройството му в баня с тоалетна. Достъпът до процесното мазе е през външна стълба, изградена на тротоара и покрита с ламаринени плоскости. На първия етаж предвиденото с проекта стълбище към сутерена не е изпълнено. На негово място е изградено стълбище, водещо към допълнително изградения втори етаж на сградата, както и едно вътрешно помещение с характеристика на складово. Входът към първия етаж е изпълнен на мястото на предвидените с проекта килер и тоалетна. В имота освен жилищната сграда съществуват две постройки, ползвани като складови. Процесното помещение е свързано функционално със сутеренния етаж, тъй като се намира на този етаж и има врата към коридора на този етаж.Сутеренът е първото ниво в сградата. По отношение на улицата сутеренът е изцяло вкопан, а по отношение на двора е изцяло над терена в южната си фасада, предвид денивелация от около 3-3,20м. Конструктивната височина на обекта е 2,60м.Удостоверението за търпимост №116/2013г. е издадено общо за цялата сграда. В тежест на ищеца при иска по чл.108 от ЗС е да установи правото си на собственост на посочен в исковата молба самостоятелен обект в жилищната сграда ,респ.че процесното избено помещение е част от такъв обект. В хода на производството не са събрани доказателства, че това изискване е осъществено– не са представени изискуемите се книжа досежно преустройството на сутерена, така че да бъдат обособени помещения – баня и тоалетна, макар да са започнали строителни работи. Дали сградата е изпълнена при спазване на утвърдения проект или в отклонение от него и дали ако е налице отклонение, то е търпимо, не е равнозначно на това дали тази част от сградата е съобразена с действащите норми към този предходен момент на изграждане, когато са действали Строителни правила и норми за изграждане на населени места /Изв., бр. 75 от 18 .09.1959 г./, отменени с Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 69 от 02. 09.1977 г./ Съгласно §38, ал.1 от цитираните строителни правила, всяко жилище трябва да има най-малко стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и електрическа пералня, преддверие, дрешник, килер или шкаф, зимник или складово помещение.Към този момент сградата е била собственост на едно лице,т.е.не е налице разделяне на заварено жилище, с оглед да се образуват повече жилища, а освен това няма данни сутеренът към 1981г. да е обособен като самостоятелно жилище. Доколкото не се установява наличие на самостоятелен, от гледна точка и на действащия правен режим, обект на правото на собственост, към който да принадлежи правно и функционално процесното помещение, то по отношение на това помещение не може да бъде уважен иск за ревандикация.Макар сделката, от която черпи права ищцата, да не е недействителна, вещният и ефект ще настъпи след осъществяване на останалите елементи от фактическия състав на придобиването :обособяването на реално определената част като отделна вещ. Касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос дали е необходимо изготвяне на инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни жилищни обекти в сграда след като с техническа експертиза е установено, че такива реално съществуват като изпълнени на съответния етаж, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в съответствие с решение №211/2012г. по гр.д.№991/2011г.,ВКС, І г.о. Останалите въпроси не могат самостоятелно да предпоставят допускане касационно обжалване на решението в сочените хипотези на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, поради това, че не са обусловили изхода на делото. С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.