Определение № 1315 от 27.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5638/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. от [населено място], чрез адв. С. Д. и В. И. против решение № №818/15.04.2013 год. на Варненския окръжен съд, 8-ми състав, ГО, с което е потвърдено решение №539/14.02.2013 год. по гр.д. №11385/2012 год. на районен съд [населено място], 10-ти състав, с което са отхвърлени предявените от Н. С. С. срещу Агенция „Митници”, [населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,2 и 3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищеца, извършено със заповед №7444/23.07.2012 год. на директора на Агенция „Митници”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за осъждане на Агенция „Митници” да заплати на Н. С. С. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение в периода от 26.07.2012 год. до 06.08.2012 год.,в размер на 4 205,40 лв..Присъдени са разноски. Ответникът по касация Агенция „Митници” [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Претендира заплащане на юрисконсултснко възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, не са налице предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение следва да са изпълнени две комулативно дадени предпоставки: 1.Касаторът да е формулирал правен въпрос / материалноправен или процесуалноправен/, който да е бил предмет на разглеждане с въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото и 2. По отношение на така формулирания въпрос да е обосновано и изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване. В случая касаторът е посочил, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК и на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Във връзка с второто основание са представени съдебни решения. Касаторът обаче не е формулирал правни въпроси, във връзка с които сочените от него допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване следва да бъдат изпълнени. Във връзка с основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК са наведени оплаквания за допуснати нарушения, които обуславят евентуална неправилност на обжалваното решение и могат да бъдат разгледани в производството по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.Такива са доводите, че съдът не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, както и характера и правната същност на реда за изготвяне и приемане на промени в нормативната уредба, не се е произнесъл по въпроса налице ли е противоречие между нормативни актове по степен и сила, не е извършена преценка за законосъобразност на обжалваната заповед. Във връзка с основанието по чл. 280,ал.2 ГПК липсват каквито и да било въпроси, с оглед на които да се извърши проверка има ли противоречие при разрешаването им във въззивното решение и решенията, на които касаторът се позовава. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД №1/2009 год. формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Без посочването на правен въпрос обсъждането на допълнителните основания е невъзможно, доколкото същите могат да са изпълнени само във връзка с конкретен правен въпрос. По изложените съображения, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответникът по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.