Определение № 390 от 20.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 668/2019 г.

ВКСIII гражданско отделение20.05.2019 г.докладчик Александър Цонев

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 415/ 23.11.2018г., постановено по в.гр.д. № 660/2018г. на Пазарджишки окръжен съд. Осъжда ответника Община Стрелча да плати на ищеца П. Г. Г. разноски за настоящата инстанция, които са в размер на 760лв., платен адвокатски хонорар. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Стрелча срещу решение № 415/ 23.11.2018г., постановено по в.гр.д. № 660/2018г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е осъдена Общината да плати на ищеца адвокат П. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 12960лв., заедно с лихвата за забава. В жалбата се излагат доводи, че ищецът неоснователно претендира адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.10.2014г. в размер на 12960лв., тъй като размерът на възнаграждението и падежът били дописани с друга химикална паста, договорът за правна помощ не бил осчетоводен, задължението за плащане не било изискуемо, а адвокатът не бил изпълнил и отчел поръчката. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: Налице ли е изпълнение на договор за правна помощ, когато липсват доказателства за осъществяване на правна защита и съдействие? Има ли договорено възнаграждение и срок за плащане, когато са изпълнени с различна химикална паста в отсъствието на клиента и клиента не си спомня да е договарял такава сума? Дължи ли се възнаграждение, когато този договор липсва в архивите на Общината и довереникът не е отчел резултатите от изпълнение на поръчката? Противоречи ли на закона договора за правна помощ, когато е сключен в нарушение на чл.13, ал.3, т.3 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор (липса на контролен подпис от счетоводител)? Освен по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът искат допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност, тъй като мотивите на въззивния съд били доста кратки и неразбираеми. За да се допусне касационно обжалване, е необходимо по поставените въпроси в изложението, въззивният съд да е дал отговор, и разрешаването на въпросите от ВКС да е от значение за установяване на точния смисъл на правната норма и за развитие на правото (чл.280, ал.1, т.3 ГПК). В случая, въззивният съд е уважил иска, тъй като е приел, че договорът за правна помощ е действителен, задължението за плащане на възнаграждението е изискуемо и ищецът адвокат Г. е изпълнил задължението си по договора. За да приеме, че договорът е действителен, въззивният съд е установил от фактическа страна, че договорът за правна помощ е подписан от кмета на Общината, а уговореното възнаграждение съответства на сключения между страните договор за абонамент, където е постигнато съгласие, че по всяко дело се дължи допълнително възнаграждение в размер на минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен в Наредба №1/2004г.. Макар да е установено, че размерът на възнаграждението и срокът за плащане са дописани с друга химикална паста, поради сключения между страните договор за абонамент с посоченото съдържание, Общината не е успяла да докаже липсата на съгласие за плащане на адвокатско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение по Наредба №1/2004г. за правна защита и съдействие, която правна помощ е дадена по т.д. №6209/2014г. на СГС VІ-6 състав на ТО. Тъй като цената на иска по това дело е 345285,10лв. и в крайна сметка делото е спечелено от адвокат Г. в полза на Общината, съдът е приел, че договорът за поръчка е изпълнен и задължението за плащане на адвокатското възнаграждение, което съответства на минималното възнаграждение по Наредбата, е изискуемо. При така установените фактически и правни изводи, първият въпрос от изложението не е обуславящ, поради разясненията, дадени с т.р.№1/2010г. на ОСГТК. Съдът е приел, че фактът на изпълнението по договора за правна помощ е доказан, а касаторът пита какви са правните последици, ако има неизпълнение. Отговорът на въпроса, че при неизпълнение, не се дължи възнаграждение, ще е без значение за делото. Вторият въпрос също не е относим за изхода на делото, доколкото съдът е приел наличието на съгласие относно дописаното адвокатско възнаграждение в процесния договор поради това, че съгласието е било изразено в договора за абонамент между страните и след това е възпроизведено в договора за правна защита и съдействие. Обратно на зададения условен въпрос от касатора, съдът не е приел наличието на съгласие въз основа на различната химикална паста при изписване и неприсъствието на кмета и липсата на спомен за това какво е уговорено. Третият въпрос за това дали осчетоводяването и даването на отчет имат значение за действителността на договора и за изискуемостта на възнаграждението е обуславящ, но по него има трайно установена практика, че осчетоводяването на сделката няма значение за действителността и за изискуемостта на вземането. Неизпълнението на административното задължение за осчетоводяване на сделката, има за последица носенето на административно- наказателна отговорност, но не води до порок на сделката или до правомерно неизпълнение. Изискуемостта на възнаграждението настъпва при уговорен срок от момента на изтичане на срока, а когато срок не е уговорен, изискуемостта настъпва веднага. Когато е направено възражение за неизпълнен договор и то е основателно, забавата, респективно изискуемостта отпадат. В случая въззивният съд е приел, че договорът е изпълнен, Общината е спечелила делото, поради което въпросите за осчетоводяването и за отчета на изпълнението са без значение за изхода на делото. По четвъртия въпрос има практика на ВКС по чл.290 ГПК. Съгласно р.№115/14г. на І ТО, спазването на процедурата по чл.13, ал.3 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор има вътрешнослужебно значение и за носене на административно- наказателна отговорност при нарушение, но не води до опорочаване на сделката. Даденото разрешение от въззивния съд съответства на практиката на ВКС. Липсват предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и не се установява противоречие в мотивите на въззивния съд, водещи до очевидна неправилност, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване. При този изход на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски, в размер на 760лв.. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

Цитирани разпоредби

7