Определение № 2 от 05.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2866/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. С. чрез адв. Д.П., срещу решение № 1-70 27.05.2020г по гр.дело № 514/2020г. на Окръжен съд-Бургас, постановено по насрещни искове на основание чл.127 ал.2 СК и чл. 143, ал.2 СК относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И. А., род. на 24.01.2014г при съвместното съжителство на настоящия касатор с майката Л. Д. И.. Въззивният съд е потвърдил решение №129 от 17.12.2019г на РС -Средец ,с което упражняването на родителските права са предоставени на майката ,местожителстовото е определено при нея, в дома който детето И. А. понастоящем обитава и е негова собственост .Същият представлява жилищна сграда в [населено място],общ С. .Определен е режим на лични отношения с бащата и последният е осъден да заплаща издръжка в размер на 150 лева месечно, считано от датата на насрещната искова молба на Л. Д. И. ,постъпила на 23.07.2019г. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, като се изтъква очевидна неправилност на решението, по касационни оплаквания за неправилно прилагане на закона и необоснованост. Изтъква се противоречие с ППВС№5/1970г и цитирани решения от практиката на ВКС /неприложени/ по въпроса в полза на кой родител и от кой момент следва да се присъди издръжката. Твърдението е за неотчитане на факта ,че детето живее при бащата, поради което началният момент за издръжката следва да е привеждане на решението в изпълнение .По този въпрос защитата поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 280, ал.2 предл трето ГПК Без да се формулира конкретен правен въпрос, същите основания за допускане до касационно обжалване на касатора се изтъкват по т.3-6 от изложението поради неотчитането на обстоятелства при предоставянето на родителските права че майката почти две години била изоставила детето си ;че има две по- големи деца от друг мъж ,докато бащата няма други деца освен общото им ;че майката е трайно безработна ,без възможност да се грижи за детето, тъй като живее при недобри битови условия ,игнориране на факта че детето живее в дома в [населено място] с баща си ,който полага грижи за него и детето желае да живее с него, като се коментира отново и предимно въпросът за участието на двамата родители в издръжката. Цитират се реш.№58/2019г 4-го г-.о, опр.№1353/2012г, реш. № 109/2016 г 3-то г.о реш. № 104/2015г 4-го г.о /неприложени / Противоречие с практика на ВКС се изтъква, тъй като въззивният съд е дал предимство на касатора в спора за родителските права и го е осъдил да плаща издръжка за време, през което видно от събраните доказдателства той е полагал грижите за детето, а не майката. Ответницата по жалбата е заявила писмен отговор Решението не е в противоречие със задължителна практика на ВКС ,не е допусната очевидна неправилност Твърденията на касатора са опроваргани на две инстанции. Причината да напусне дома в [населено място], в който съдът понастоящем е определил местожителтвото на детето за отглеждането му от майката, е тормозът върху нея и другите нейни деца. Касаторът не се грижи за детето И., а е превъзложил това на жена,с която съжителства понастоящем в къщата ,придобита на името на тяхното дете.Желанието му да получи родителските права е мотивирано с користни цели. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По въпроса,формулиран във връзка правото на родителя по иска за издръжка и началния момент за нейното рисъждане за бъдеще време,касационно обжалване не следва да се допуска, след като въззивната жалба на настоящия касатор не е съдържала оплаквания относно постановения от първоинстнационния съд начален момент на задължението за заплащане на издръжка /от момента на исковата молба,а не от момента на влизане в сила на съдебното решение /. Поради това въззивният съд не е обсъждал в решението си този въпрос,нито е имал служебно задължение да ревизира решението в тази част по силата на императивна материалноправна норма съгласно разясненията в ТР №1/2013г по т.с.№1/2013г ОСГТК ,доколкото с присъждане на исканата издръжка не е накърнен интереса на детето,за което съдът следи служебно. За пълнота следва да се изтъкне ,че противоречие с указания в ППВС №5/1970г не е налице. В случая не се касае за упражняване на служеблна компетентност от съда при постановяване на бракоразводното решение ,с което се прекратява брак при родени ненавършили пълнолетие деца, а е разгледан иск по чл. 143, ал.2 СК .Поради това Върховен касационен съд не приема и доводите за очевидна неправилност на решението в тази част. В останалата част изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа никакъв формулиран правен въпрос. Съображенията на защитата за основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК са необосновани.Твърденията на жалбоподателя са негова интерпретация на качествата на другия родител и установените обстоятелства по делото Игнорират се решаващи съображения на съда, в решаваща за изхода на делото насока. Въззивният съд е цитирал и възприел изцяло решаващият мотив на първоинстанционния съд, че в случая се касае за 6 годишно момченце, което има нужда от майка,която да го отглежда, възпитава и подкрепя в съзряването му,както и че като родител майката има по- добри възпитателски качества Направена е съвкупна преценка по критериите на ППВС №1/1974г., както те са разяснени. Обсъдени са показанията на свидетелите, двата социални доклада и заключение на вешо лице – психолог. В случая решаващото съображение на съда за това кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права,е било мотивирано и от установеното поведение на страните в спора и отражението на това поведение върху детето. На първо място е преценен родителския капацитет при двамата .Детето е в уязвима възраст, привързано е към бащата ,но желае да бъде и с двамата си родители като изпитва нужда от близост с майката,към която е емоционално привързано.Отчетето е упражнявано негативно въздействние в тази насока от бащата и опитите да го манипулира. Изтъкнато е също, че бащата изпитва безрезевна обич към сина си И., но и че детето е било свидетел на недопустими прояви от негова страна ,при което обективно е преценен е и моралния му облик и възпитателски качества.Въззивният съд е съблюдавал критериите в задължителната практика при цялостната преценка в интерес на децата. С превратен коментар на решаващите съображения на съда ,при изтъкване на собствените оценки за лица и събития, не може да се отговори на съдържателните изисквания за формулиране на правен въпрос - общо изискване на чл. 280 ал.1 ГПК. Не е налице основание по чл. 280,ал.2 предл трето ГПК,нито основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Изтъкнатите решения от практиката на ВКС не са приложени към изложението, не са коментирани по формулиран правен въпрос относно предоставянето на родителските права и не е ясна връзката им с обстоятелствата по делото, обусловили решаващите изводи на съда в конкретния случай. Критерият на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се сочи без обосновка от защитата. Следва да се присъдят разноски на ответницата по жалбата ,установени в размер на 500 лева Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.