Определение № 347 от 14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 726/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. К. К. против решене № 338/23.07.2021 г. по гр.д.№ 243/2021 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 169 от 09.02.2021 г. по гр.д.№ 2424/2020 г. на РС-Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от нея иск за делба против брат й Д. К. К. по отношение на апартамент №7, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.3, Ж. „Победа“, ведно с прилежащото му избено помещение № 5, таванско помещение № 2 и 4,65942% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж с идентификатор ...... В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, защото съдът е следвало да се съобрази със становището на ответника, че е придобил имота по давност и е собственик само на 3/4 ид.ч. от него, а не по дарение. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди противоречие с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и нарушение принципа на равенство на страните в делбения процес. Ответникът по касация не е взел становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Страните са наследници – деца на К. Д. К., починал на 04.09.2011 г. и съпругата му П. Д. К., починала на 04.09.2020 г. По време на брака си те са придобили процесния апартамент като обезщетение за отчужден имот за кооперативно жилищно строителство, за което е издаден констативен нот. акт № ....,т. 2/23.07.1970 г., с който и двамата са признати за собственици. С отговора на исковата молба, ответникът е оспорил иска за делба, като в т.1.1 е твърдял, че имота му е прехвърлен от родителите му чрез дарение през 1997 г. и от тогава го владее. Представил е н.а. № ....,т. 20 от 17.12.1997 г. В т.2 от отговора на исковата молба, ответникът е твърдял алтернативно, че е собственик на 3/4 ид.ч. от апартамента. В т.3 твърди, че от 23 години владее апартамента и е станал собственик. В съдебно заседания, пълномощникът му е уточнил, че подържа придобивното основание дарение и евентуално придобивна давност. Обяснява, че твърдението за собственост на 3/4 ид.ч. го е направил в случай, че ищцата оспори дарението. Ищцата обаче не е оспорила дарението, т.е. не е поискала възстановяване на запазената част от дарението на основание чл. 30 ЗН. Първата инстанция е отхвърлила иска за делба поради липса на съсобственост, като в решението подробно и обстоятелствено са развити съображения за характера на иска по чл. 30 ЗН, какъвто по делото не е бил предявен от ищцата. Във въззивната жалба ищцата отново е твърдяла, че ответникът не може да бъде собственик на целия имот предвид отговора на исковата молба и това установявало, че ответникът бил наясно с правото й да оспори дарението. Въззивната инстанция е потвърдила решението на РС, тъй като липсва съсобственост, а оспорване на дарение за възстановяване на запазената част следва да стане изрично с предявяване на иск или на възражение, но не може да следва от становището на надарения или да се предполага. Касаторката не е формулирала правен въпрос, по който въззивната инстанция да се е произнесла в противоречие със задължителната съдебна практика. Това е достатъчно за да не бъде допуснато касационно обжалване според ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. В посоченото от касаторката в изложението ТР № 1/2004 г. на ОСГТК на ВКС са разгледани множество въпроси. По нито един от тях, настоящата инстанция не констатира противоречие с дадените разрешения в него. Въпросът за равенството на страните в делбата се поставя най-често във връзка с извършването на делбата, а настоящото производство е във фазата по допускане на делбата. При представени доказателства за разпореждане от наследодателите на страните приживе чрез дарение в полза на ответника и неоспорване на дарението чрез предявяване на иск или на възражение по чл.30 ЗН, съдът не може служебно да намали дарението. Подобен акт би бил недопустим, като противоречащ на принципа на диспозитивното начало. Относно алтернативното твърдение на ответника, че е владял апартамента 23 години и го придобил и по давност, съдът в съответствие със съдебната практика е приел, че никой не може да владее срещу себе си. При действително дарение на недвижим имот, надареният не може да го придобие на още едно основание, защото не може да владее срещу себе си. Правото на собственост може да се придобие само от лице, което не го притежава на друго основание – Р № 172/12.10.2016 г. по гр.д.№ 1424/16 І гр.о., Р № 161 от 14.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 475/2017 г., I г. о. Правото на собственост включва три правомощия – владение, ползване и разпореждане. Дареният владее имота в изпълнение на правомощието си владение, като едно от правомощията на собственика. Този, който не е собственик на имота може да упражнява владение като фактическо състояние и ако владението е несъмнено, постоянно, непрекъснато, явно и спокойно, и е продължило изискуемият се от закона 10 годишен период от време, може да го придобие по давност. В обобщение не са налице наведените основания за допускане до касационен контрол, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение